В дъното на лабиринта от спретнатите улички на Бруклин, бяха захвърлени няколцина рушащи се постройки, коя от коя по-стари. В една от сравнително новите кооперации, която вечно беше в ремонт, но никога не успяваше да си заслужи наема, пребиваваше Ванеса, заедно с майка си.
Някога, когато възрастната наистина бе майката, домът изглеждаше като от списание. Стилно и уютно, макар и за "без пари". Сега не беше точно така, но апартаментчето още пазеше малко от някогашния си чар.
Отвъд металната входна врата, малко, кръгло антре, водеше до всяка налична стая.
Зад първата врата, понятията "кухня" и "трапезария" се свързваха в едно, обрисувани в свежи, жълти нюанси. Дървената маса бе постлана в бяла покривка, а от големия прозорец се получаваше ефекта на "искрящия" цвят, подобно на реклама на прах за пране. Стаята бе населена със саксии с не особено поддържани цветя(някои от които дори бяха опитвали алкохол...). Като цяло, помещението излъчваше гостоприемност и бе приятно място да почетеш или просто да наблюдаваш улицата, с чаша ароматно кафе в ръка.
Втората врата водеше до малка, класическа всекидневна, обсипана с всевъзможни стари и до голяма степен непотребни вещи. В ъгъла на помещението бе невзрачен, сив телевизор, който бе достигнал възраст за пенсия, но по някакъв късмет, продължаваше да работи.
След основните стаи, следваше единствената баня в апартамента. Невзрачна и доста тясна, но поне имаше вана, душ и топла вода.
Стаята на въпросната майка, в наши дни наподобяваше склад за незаконни дейности с алкохол. Ванеса обаче я помнеше и преди, когато бе най-стилното място в къщата и доста приканващо, когато си сънувал кошмар.
И в дъното, зад най-бледата и невзрачна врата, бе разположена стаята на Ванеса. Стените, голи и непокътнати, не издаваха, че имат достъп до тинейджър. Всъщност, нищо тук не издаваше каквато й да е индивидуалност, освен медалите по плуване, наредени по стените. Но това беше минало, просто хоби, което сега изглеждаше добре, окачено на стената...