Имение Драгомир

Заглавие: Имение Драгомир Съб Яну 15, 2011 10:59 am

First topic message reminder :

Поглед към имението отвисоко
Всекидневната
Кухнята
Спалнята
Малка част от двора
Гараж-дубликат на този във фирмата на бащата на Ейрън в Москва
(гаражът е подземен)
Колата на Ейрън подарък от баща му
Личната лимозина на Ейрън
Интериора в лимозината

Ана смотолеви едно "Здравей!" и се настани по удобно и наблюдавайки сценката, която започна да се разкрива пред очите й. Да гледа целия този маскарад си бе истинска наслада, после обаче се сети, че не бе такъв човек, а и не искаше проблеми с "високопоставените особи". Затова просто стана и застана на каста на една от многото врати заговаряйки най-безцеремонно с един от келнерите, изглеждащи що-годе секси. Все пак хвърляше по едно око от време на време към събралото се семейство, почти не чувайки нищо нито от богаташчетата, нито от момчето срещу нея, което се бе задълбочило да обяснява нещо и явно незабелязваше, че Блейк е разсеяна. Подобно на някой бофигард, тя скръсти ръце и се облегна по-удобно на боядисаното дърво.

Гръм и мълнии!Братовчед ми беше в стаята..доста потресаващо.Отперих един доста очуден поглед към него и младата дама придружаваща го.Както и да е,добре че Ейрън захвана тема и не трябваше аз да стоя по средата им.Естествено реакцията на Кристофър не ме очуди..той каза..нищо!Там е работата,беше ми писнало да се държи с гаджетата ми като с пътни знаци..щях да го науча аз,но малко по късно.
-Приятно ми е, Виктория- стиснах ръката на момичето,което беше с Крис и се стараех да се държа мило с нея,все пак тя ми се струваше добра,за разлика от дяволското изчадие до нея...
-Здравей и на теб Кристофър,не сме се виждали отдавна,а ..доста неща са се променили - прехапах устна ,защото вече се изнервях и стиснах зъби.
Ей тръгна да се измъква от конфузната ситуация,но го дръпнах към мен в знак да не заминава.
Презрителния поглед на братовчед ми отново се насочи към него..вече не издържах и целунах лекичко Ей ,да, беше смешно и глупаво,но трябваше да му покажа ,че вече не съм на шест.
-Как върви при теб? - вече по-спокойно го попитах

Подлата усойница отново ме измъчваше като се лигавеше с лицето на Ей.Знаеше,че много мразех да я гледам как се целува с някое от гаджетата й,тъй като те са тоолкова ... тооолкова ... хм ...
- Ей,ела веднага! - сграбчих го за ръката и го дръпнах нагоре.Метнах една бърза,но невинна усмивка и продължих:
- А не,не...нищо - плавно си седнах отново на мястото и започнах да целувам Джеси.

Разбрах на къде бият нещата.Явно братовчедите се конкурираха.Не се и учудвам.
Когато започна да се целува с Джесика ,аз само повдигнах вежда в знак на превъзходство.Доближих се бавно до Вики и й прошепнах нещо ,след което отидох на бързо до кухнята и донесох две бутилки с шампанско.Подадох едната (направо им я метнах отгоре) на Крис и Джес и тъй като беше изстудена рязко отскочиха и целувката им секна.Изсмях се и отидох до Ана и слугата.Дадох им втората бутилка и казах.
-Забавлявайте се! А ти-обърнах се към слугата-Утре си вземи почивен ден.
Върнах се при Виктория и отворих третата бутилка ,която беше за нас.Чу се гръм и от гърлото на бутилката бликна пенливо шампанско ,което веднага попадна в кристални чаши благодарение на бързите рефлекси на един от слугите.
-Наздраве!-казах ,отпих голяма глътка и въздъхнах в знак на удоволствие.Целунах Вики ,погледнах към Крис ,а по погледът ми се четеше само едно-"IT'S ON!"

Минахме през къщата ми и се преоблякох.След това Крис спря колата пред някакво прекрасно имение.
Чудех се на кого ли е къщата ,но после като чух някакво име ,май Ейрън започнах да се досещам ...
Не, не можеше да става дума за Ейрън Драгомир ,невъзможно.Какъв късмет имах бях на такъв купон и то не с кой да е ,а с Кристофър О'Браян.
Влязохме в къщата и Крис ме представи.После ме запозна с братовчетка си ,която беше безизвестната Виктория Арчибалд.В последствие разбрах ,че тя ходи с Ейрън.Крис дръпна Ейрън настрана и аз са отдръпнах за да си поговорят ,но те не си казаха нищо.Вместо това Кристофър ме дръпна при него на дивана и започна да ме целува.
Настаних се в него и започнах и аз да го целувам още по страстно.
Изведнъж усетих нещо ледено по кожата си.Беше бутилка шампанско от Ейрън ,поднесена по доста нестандартен начин.От наблюденията ми ,май с Крис не се разбираха много.

Рамона реши да опознае хай-лайфа на Ню Йорк, затова и тя се дотътри на това парти. Знаеше, че почти всички тук (ако не и всички) щяха да бъдат някакви снобари.. кхъм! богаташчета. Мдам.. Такава беше тази дума в по-учтивата й форма. А и сигурно всички тук щяха да се разкъсат от многото драми, екшъни и бла-бла-бла... Тези работи бяха по-хубави и от едно обикновено кино.
Това даваше повод на Мона да се позабавлява... И то доста.
Момичето беше облечено в дълъг черен клин, малки бели панталонки, черна и много тънка блуза с деколте, малко по-дълбоко от обикновеното, но дотолкова, че всичко да й се виждаше, и бяло яке тип балон. Русата й коса беше много по-къдрава от обикновено, падайки небрежно на масури върху раменете й.
Когато влезна вътре, Адамс се огледа наоколо. Измежду всички наоколо, тя забеляза едно момиче, което беше от Бруклин. Явно то беше единственото нормално в цялата тази обстановка.. Рамона се запъти към нея и я поздрави:
- Здравей!

Страстите ми с Вики бяха прекъснати от сянка на пода ,която се оказа на момиче ,което току що бе дошло.Видях я да отива към Ана и от учтивост отидох да се запознаем.
-Здравей!-каза тя на Ана и преди да продължат аз се намесих.
-Здравей казвам се Ейрън.Добре дошла.Настани се удобно и се наслаждавай на вечерта.-намигнах й ,върнах се на дивана и отново отпих от шампанското.

"Ейрън,ще си платиш и то скъпо!!!" - щях тъпкано да му го върна заради шампанското..Тъй като нашето още не бе отворено,един от слугите дойде,за да ми го отвори,но щях да се справя и сам и то доста по - добре...
"Пшътт...бум" - тапата излезе от шампанското,а аз се изправих,така че пяната от шампанското да пада върху главата на Ей.
- Оу съжалявам,не исках! - изгледах го с една зла усмивка и ми се стори,че на двете момичета зад им е малко скучно..
- Хей,присъединете се към нас! - обърнах се към тях и им направих знак да се приближат.По дрехите,които носеха разбрах,че са от Бруклин,което леко ме стресна..

(Нищо лично,просто героя ми е малко гаден Имение Драгомир - Page 2 786120

)

Засмях се на постъпката на Крис.Ейрън никак не остана доволен както и Виктория.
Целунах Крис.Това момче се целуваше божествено.Още не мога да повярвам ,че стоя само на сантиметри от него.
Бях свикнала да съм с хубави момчета ,но Крис О'Браян не беше просто хубав.Той беше мечта за всяко момиче от гимназията и доста мацки си изплакаха очите миналата година ,когато Крис завърши.
- Май не го харесваш много? -усмихнах му се и погледнах към Ейрън ,който беше бесен ,а Виктория гледаше О'Браян със много ''мил'' поглед.

Чашата преля!Станах ,и тръгнах да се преоблека и нарочно се спънах.Бях с чаша в ръка.Като полетях към земята ,но чашата се строши в главата на Крис.
-Опаааа....-казах и едвам се сдържах да не се разсмея.-...замина хубавата чаша.Е ,нищо ще си купя друга.Отивам да се преоблека...-Изгледах братовчеда на Вики презрително и отидох в стаята ми.
Върнах се и видях ,че слугите вече са почистили счупената чаша и дори един от тях слагаше лепенка на веждата на Кристофър.Ухилих се доволно.
-О хайде!Нищо му няма.За една драскотина няма защо да се притеснявате.Само дето май тези чаши не ги произвеждат вече.Нищо карай.
Взех бутилката с шампанското и направо отпих от нея ,след което допълних чашата на Вики.Тя изглежда се радваше на случващото се.

Не очаквах да стане такава бъркотия в имението..Както и да е беше ми забавно да гледам боя на братовчед ми и Ей... Беше ми тежко защото не знаех към кой да бъда.. семейство или гадже.Кристофър ме дразнеше ужасно,но беше от моята кръв и не можех да го гледам пребит..въпреки че да си призная ми стана хубаво когато му разбиха чашата в челото...
Отидох при братовчед си ,докато той се държеше за главата.Дръпнах го малко в страни и се надявах този път да ме изслуша
-До кога ще продължаваш с детинщините си.Искаш да се направиш на мъжкар ли?! Ми недей да се държиш като бебеше ,а вземи да направиш нещо хубаво за гаджето си,което надявам се да е за по-дълго отостаналите,защото ми се струва свястна.Аз бъркам ли се в твоя живот изчадие дяволско.- с всяка дума увеличавах децибелите,така че да може да му се набие в празната главица.-А да... и Али ти праща много поздрави - добавих и го прегърнах през раменете.Обичах си го като брат ,но трябваше да си го изкарам.
Втората мишена слезе по стълбите,по-изтупан от всякога.
-А ти драги мой,ела сега - хванах го за ръката и го отвлекох в кухнята.
-Остави братовчед ми на мира и не се дръж като него ,защото не ме впечатляваш.Писна ми от глупостите ви или се дръжте прилично,или ще ви нашамаросам и двамата пред всички! И да... все още те обичкам - целунах го по бузката и го оставих да зяпа известно време така..

Постъпката на Ей доста ме ядоса,а аз рядко се ядосвам...След секунда,видях,че на ръката ми капна капка кръв,явно шишето ми бе причинило малка рана.Братовчедка ми стана и ме дръпна настрана,и точно си мислех,че доброто в нея към мен се пробужда - тя започна да ми чете конско...
Точно щях да й кажа "Добре,МАМО!" ,но с изненада тя ме прегърна,което беше много необичайно от нейна страна.
Усмихнах й се и отидох да седна до Джесика..
- Съжалявам,че стана свидетелка на тази грозна сцена - целунах я нежно и зачаках нервата във въздуха да спадне.

През цялото време следях семейният скандал.Надявах се Клюкарката да не разбере.Щеше да е ужасно, макар ,че ако някоя съученичка беше на мое място сигорно веднага щеше да й разкаже.Аз нямаше да направя това.Мразех я... по лични причини.Беше писала ужасни неща за мен преди много време.Последните й статии бяха за Виктория, Ейрън и Крис.Ако се разчуеше какво е станало в тази къща сигорно и за мен щеше да пише или пък не.
Все пак аз бях някакво обикновенно шеснайсет годишно момиче в сравнение с тях, а и от предния път гледах по-малко да й се мяркам пред очите.
- Съжалявам,че стана свидетелка на тази грозна сцена -чух гласа на Кристофър ,а след това усетих вкуса на сладките му устни.
- Няма проблем.Боли ли те?-докоснах леко раната от чашата ,прехапах устна и го погледнах.Все още изглеждаше адски секси.
-До къде бяхме стигнали?-засмях се леко и впих устни в неговите...

Усмихнахх се перверзно,а след малко дойдоха Ей и Вики..
- Виж Ей,съ...съжалявам ... Надявам се,че с Вики сте щастливи,но ако я нараниш,мисли му! - с голямо недоволствие се извиних,тъй като не обичах да го права,особено когато аз не съм виновен,но що се отнася за щастието на братовчедка ми,бих направил всичко...
Целунах я отново и заговорих..
- Знаеш ли,много си красива! - усмихнах се отново и пак я целунах

Мона продължаваше да стои до Ана, отстрани. Беше нещо като някакъв страничен наблюдател. Е, тя си беше страничен наблюдател. Хоста на това парти дойде до нея за кратко и й се представи и нататъка всичко си продължи както се очакваше - семейни драми, скандали.
Което наведе Рамона към друга мисъл. Имаше един блог на Клюкарката, който беше много известен. Дори и сред повечето хора, живеещи в Бруклин. Със забава Адамс четеше всеки неин нов пост, тъй като тази страница в интернет й даваше още един повод, или няколко повода, на които да се присмива на богатите и да се гордее, че е просто едно нормално момиче.
Мдам... Тези, така наречени „хора на по-високо ниво“, не знаеха дори истинския вкус на живота, а се караха и водеха спорове само за безмислени неща, в които нямаше нищо смислено. А и повечето бяха материални, което още повече отблъскваше доброто мнение на русокоската за тях.
Момичето взе една от многото чаши, пълни с шампанско, от най-близкия келнер. Алкохолът й понасяше перфектно и някой трудно можеше да напие Рамона....

- Знаеш ли,много си красива!-усмихнах се на думите му.
- Мерси.-целунах го ,но звука от телефона ми прекъсна сладката целувка.
Погледнах дисплея.Беше нова статия на Клюкарката.По дяволите!
- Ъм ,Крис?-погледнах го ,но онова палаво пламъче в очите ми беше угаснало за малко.
- Тя е разбрала...-казах и му подадох телефона за да прочете статята, която беше меко казано ужасна ...
А и честно казано не исках всички да разбират с кой съм била.Нямах намерение да го изпозвам за да постигна някаква слава...

Чувствах се гузно.Една от добрите ми стани беше да прощавам бързо и да забравям за това.Но тази кавга ще остави следи.
-Защо винаги става така?-заговорих провесил нос.-При най-малката незначителна и закачка или разправия просто избухвам и после не знам какво правя...
Нещо иззвъня.Оказа се телефона на Джесика.
- Тя е разбрала...-след тези три думи ми бе нужда само част от секундата за да разбера за какво ставаше въпрос.Пребледнях...Излязох за малко навън до басейна.Трябваше ми чист въздух.
-Мамка му...-изрекох треперейки ,вече излязъл на студа.Седнах на шезлонга ,който бях забравил да прибера.Подпрях лакти на бедрата си и опрях лице в дланите си.Дишах дълбоко ,а от устата ми бълваше пара.Нещо горещо се стече по бузата ми...

Разбрах за някакво парти и реших да отида. Проблемът разбира се се оказа това какво да облека.. винаги избирах по един час и накрая все пак имах чувството че съм могла да направя и по добър избор. Накрая все пак се облякох в нещо семпло и излязох от нас. Хванах такси без много да се бавя и скоро бях на въпросното място, или по-точно пред едно хубаво имение. Позвъних на вратата и изчаках.

Цялата тази бъркотия веднага отиде в блога на клюкарката..разбира се какво се очудвах.Бяха изкарали братовчед ми перфектното гадже ,което малко ме очуди предвид ,това че скачаше от къща на къща като цветарка.Видях,че Ей се запъти към басейна ,а не изглаждаше хич във форма.Тръгнах след него без да му мисля,но тъкмо на излизане звънеца прогърмя.Отидох да отворя,на прага стоеше момиче,което явно беше тук за купона
-Здравей,добре дошла,настанявай се!Домакина след малко ще дойде - "ако не се е хвърлил в басейна" допълних наум...

Момченцето ми седеше на шезлогна и беше готов да заплаче.
-Хей,какво ти е ? - попитах го и седнах зад него,слагайки ръка на рамото му..
-Ако е заради онзи блог ,не се притеснявай за нищо.Да не ти пука за другите,аз не те мисля за такъв,пък...

След като с Ариана се разделихме аз влязох в хотела и седнах пред лаптопа,дълго мислих какво да правя,докато не получих някаква покана за някакво парти.
Веднага се приготвих и излязох,надявах се там да срещна някой познат за да се позабавляваме.
Погледнах листчето няколко пъти,да!Това беше мястото - Имение Драгомир
Влязох в двора,и почуках на вратата.От вътре се чуваха какви ли не звуци,явно партито беше в разгара си,а аз както винаги идвах в крайния момент,но какво да правя не съм виновен,че получих поканата по - късно от колкото трябваше.
Някакво момиче отвори вратата,а аз влязох вътре.
Взех си една бира и седнах на единия от диваните,и се усмихвах на всеки,който минеше покрай мен.

Самичката сълза ,която се беше стекла веднага беше избърсана.
-А ,добре съм.Просто ми се насъбра много ,а нервите ми са слаби.Ако не си ти до сега да съм рукнал напълно.Обичам те!-казах запъшкано и я целунах страстно.
Станах от шезлонга и отидох до ръба на басейна и се вгледах в замръзналата вода.
-Изчакай ме тук.-казах и бягайки влязох вътре,където забелязах ,че още едно момиче е дошло на партито
.-ЗАБАВЛЯВАЙТЕ СЕЕ!-извиках.-Аз ще се забавя малко ,но да не ви пука.
Върнах се при Вики облечен с яке и носейки нейното плюс два чифта кънки.Помогнах на Виктория да си облече якето и обуе кънките.Натиснах едно копче и от външните тонколони зазвуча приятна музика.Държайки се за ръце стъпихме на леда и бавно започнахме да се пързаляме в такта на песента.

"Леле. Колко сме благородни..." - помисли си Ана, като се засмя, след като в белите й ръце бе тикната бутилка шампанско, а на момчето срещу нея му бе дадено ден отпуск.
След секунди се появи момиче, представящо се за Рамона. Тя също бе от Бруклин
- Здрасти. Моя милост - Ана. А това е Ник. - представи със широка усмивка. Ник прокара ръка през косата си, небрежно направена на иглички и пооформено в гребен, след което намести очилата. Блейк без да чака и секунда повече отвори бутилката, задържайки тапата в ръката си, научила този метод от баща си, под съпровода на горещите изблици на "семейството".
- Тук стана доста оживено. - отвърна, сякаш правеше заключение на някой много важен доклад, след което се извърна към вратата.
"Май вече е времето, когато гостите започват да прииждат. Очертава се да е доста забавно." - след което се замисли за нещо, за миг-два не забелязвайки нищо около себе си...

- Тук стана доста оживено - каза й Ана.
И наистина беше така. С всяка изминала секунда прииждаха все повече хора, които бяха богаташчета.. Но пък.. Какво ти пукаше? Още поводи за смях... супер!
На Рамона й ставаше все по-лигаво, когато партито достигаше до своя разгар.
- Тост за това, че сме единствените аутсайдерки тука - засмя се Адамс, като продължи със своята не толкова смислена реч. - Йей за нас и за Бруклин!
Русокоската вдигна чашата, както подобаваше, и отпи бавно от нея. В сравнение с останалите, Мона имаше обноски и маниери. В стойката й можеше да се забележи и грациозност.
Но сега и без това се лигавеше...

- Наздраве. - каза Ана и също отпи. След като пресуши за пореден път чашата си и си наля още, тя реши да седне, защото обувките започнаха да й убиват. Отправи се към един от фотьойлите, който й се стори доста мек и удобен, повличайки по не особено приятен начин Рамона и Ник.
- Съжалявам. - смотолеви тя. - Та от кога си в Бруклин? - попита Блейк момичето, което също се настани удобно. Въпреки, че не бе кой знае колко шумно, на Адамс й се наложи да повиши глас. Явно семейните разпри се бяха разрешили, защото Кристофър и Джесика доста смело се натискаха, а Ей и Вики се бяха усамотили на "ледената пързалка".
Внезапно Ана се сети за статията от преди малко освен всичките жълти, но не толкова лъжливи твърдения, там бе споменато й за Бруклинските момичета.
"Боже, вече сме известни." - помисли си с леко презрение, но не можеше да не се ухили самодоволно. - "Купонджийки... Пък може и да се окаже права." - мина и през главата, след което се съсредоточи върху думите на Рамона...

Рамона също се настани на един от фотьойлите. За разлика от всички момичета, Адамс не беше на токчета. Точно обратното - момичето предпочиташе кецовете, отколкото другите обувки. Предпочиташе да е здраво стъпила на земята, а и без това си беше прекалено висока, така че нямаше много голям смисъл да носи такъв тип обувки.
- Та от кога си в Бруклин? - попита я Ана.
- Всъщност тук съм от доста скоро - отвърна русокоската, надвиквайки се с шума.
Не беше толкова шумно, но не беше и толкова тихо. Рамона се наведе напред, оправяйки леко долната част на клина си, тъй като се беше подгънал. Обстановката наоколо явно беше започнала да се успокоява. Единият се натискаше със своята приятелка, докато другият бе отишъл на ледената пързалка...
- А ти? Отскоро ли си или винаги си си живяла в Бруклин?