Задният двор

Чантата на Ванеса тупна тромаво на стълбите, а след миг и момичето я последва. В училището почти никога не се намираше място, където да останеш сам. Дори по време на часовете, в тоалетните имаше някоя дежурна група ученици, които извършваха своите си секретни работи, над които "Клюкарката" се надсмиваше след време. Общо взето, животът в гимназия се въртеше в кръг, а Ванеса разумно си стоеше извън очертанията му. Затова и знаеше къде може да намери уединение.
Обратно на стълбите, Портман преглеждаше домашните си. За късмет, седмия час течеше и вече или нямаше ученици или бяха прекалено отчаяни, за да се мяркат наоколо. Въздухът бе напоен с аромат на зеленина, сякаш от другата страна на сградата не се намираше оживена улица, а парк. Това само раздразни организма на Ванеса, който имаше първична нужда от никотин. Също така, десетина неплатени сметки, затова сега щеше да стои настрана от тези изкушения.
Портман усети стъпки зад себе си, но продължи работата си, забила нос в учебника. След около час и нещо трябваше да ходи на работа, пресечка по-надолу, а такситата излизаха златни. Затова пък, винаги можеше да се размотава из гимназията. Да, наистина беше такова нещастие... По навик, дори не обърна внимание на присъствието зад себе си. Навярно беше един от хората, които поддържаха двора. Искаше се и се.

Реших да се поразходя из центъра и докато вървях стигнах до задният двор. Беше красиво, толкова зелено и свежо. Загледах се в далечината и се замечтах..Забелязах едно момиче, което стоеше на стълбите. Преглеждаше домашните си и си седеше мълчаливо там..изглеждаше замислена.Тръгнах към нея.
-Хей..-казах и аз щом вече бях зад момичето

- Хей.. - чу Ванеса зад гърба си. Самата интонация на непознатата беше доста непринудена и дружелюбна, което не бе присъщо за деве... като цяло всички ученици в гимназията. Именно това съвсем озадачи Портман, която се опитваше да не заспи над учебника си по математика, втора или трета ръка.
Ванеса изви гръб, за да види наистина ли зад нея стои живо същество или просто не се е наспала добре. След като се увери, че и двете предположения бяха верни, тя си спомни за обръщението, насочено към нея, което чу преди около минута.
- Хей. - промълви тя. - Какво правиш тук? - попита, осъзнавайки грешката в тона си. - Не очаквах някой да дойде насам... - започна тя, опитвайки се този път да не звучи толкова грубо.

Момичето се обърна и ме погледна. Изглеждаше изморена..сънена. Може би беше заради скучните задачи от учебника по математика, който държеше в ръцете си. Отговорът и изскочи няколко минути след моя поздрав.
-Хей - каза тя - Какво правиш тук?Не очаквах някой да дойде насам... - имах чувството, че и досаждам.
-Просто се разхождах ... не бях виждала колко красиво е тук .. А ти ? Математика..задачи - засмях се

- При това предостатъчно за днес. - усмихна се Ванеса, като започна да прибира всички учебници, които бе разпиляла около себе си. Трябваше да направи нещо по въпроса с разхвърлянето, заключи тя, когато видя целия хаос, събран в чантата й. Щеше, някой ден... - Между другото, аз съм Ванеса. - каза тя, като се изправи, стъпало по-надолу от събеседничката си.

Момичето започна да събира учебниците, които бяха разпиляни и като се изправи каза:
-Между другото, аз съм Ванеса.
-Аз съм Катрин, приятно ми е!-казах и аз като и подадох ръка.-Имаш ли програмата?-попитах я аз-Нова съм тук..и знам малко за училището..