Плаж 'Вирджиния'

Чудесно време за плаж.
Излязох от нас с бързина,защото не исках да пропусна хубавия ден. Знаех,че щеше да е доста напечено на плажа,защото сега хората излизаха от домовете си и се отдаваха изцяло на хубавия ден.
Щом пристигнах,съжалих,че не бях успял да си намеря компания. Определено следващия път щяхме да сме повече хора. Щеше да е по - забавно и интересно и нямаше да си седя като някакъв загубеняк.
Седнах на пясъка,загледан в морето. След малко до мен се настани едно доста привлекателно момиче,което веднага ми хвана окото. Стори ми се позната от някъде,но може би съм се припознал.
Минаха пет или десет минути и реших да я заговоря.
- Здравей. - казах аз. Радвах се,че няма компания,така щеше да обърне внимание на мен,или поне се надявах да го направи.
Много хора отказваха да говорят с мен,поради неизвестни за мен причини,но се надявах тя да е различна в това отношение.
- Струва ми се, че те познавам от някъде. А може и да се бъркам. - усмихнах се. - Както и да е,аз съм Джеймс,приятно ми е. - казах и подадох ръка.

Беше ми много скучно и реших да изгубя малко време на плажа.Облякох и банският, сложих плажната рокля на цветя и белите андали и тръгнах.Докато минавах покрай едни момчета ги чух да говорят.
-Абе тази не е ли?
-Да същата е.Джесика.- каза друго момче.
Стана ми гадно, когато едно друго момче каза:
-Сигорно спи с Крис за да стане известна и да влезе в блога на клюкарката.
Започнах да вървя по-бързо.Избрах си едно място близо до водата и разпанах хавлията си.
Нямаше и десет минути и се появи едно момче.
- Здравей.Струва ми се, че те познавам от някъде. А може и да се бъркам. - усмихна се. - Както и да е,аз съм Джеймс,приятно ми е.
- Не знам, може.-реших да не предполагам откъде ме познава.-Аз съм Джесика и на мен ми е приятно.-казах като подадох ръката си към неговата.

Може би наистина се бях припознал.
След като пуснах ръката ѝ се огледах наоколо. Имаше много свободни места,но тя реши да седне до мен,явно това все пак беше някакъв знак,че мога да си намеря някакви приятели в града. Или просто е решила да избере това място и после е разбрала за съществуването ми.
Усмихнах се,игнорирайки мислите си.
След малко ми стана неловко,защото двамата стояхме в мълчание без да продумваме и думичка. Наместих се на кърпата си,поглеждайки леко към момичето. Определено изглеждаше доста добре.
Нямаше как да не забележа невероятното ѝ тяло. Усмихнах се почти незабележимо.
- От града ли си? - попитах я любопитно.
Най - вероятно беше от града. Това,че я бях виждал и преди можеше да говори само едно. Беше от града. Боже,днес мислех като някакъв кретен,сигурно е от слънцето.

Само се молех да не се сети коя съм.
-Мда, от града съм, ами ти или и нов тук?Не съм те виждала преди.-казах и се усмихнах.
Момчето беше симпатично.
-Премести си хавлията, ако искаш.-предложих, защото хавлията му беше на метър от моята.
Надявах се само това да не се разтълкува погрешно, защото Клюкарката имаше навика да извърта нещата...
-Е какво реши?-попитах го и се замях леко, защото той остана изненадан от поканата..

- И аз съм от града,но не обичам да ходя по партита и да се показвам публично.- казах си откровенно,надявайки се да не ме сметне за задръстеняк,който обича да си стой вкъщи.
Като се замисля,може би вече беше време да изляза от дупката,в която сам се бях напъхал. Трябваше да започна да карам хората да говорят за мен и да стана известен. Няма нищо по - хубаво от това хората да говорят за теб и за нещата,които вършиш.
Тя ми предложи да си преместя кърпата до нея. Това от една страна ме изненада,но знаех че просто се опитва да бъде учтива,а не да ми прави намеци. Не приличаше на момиче,което обича да се сваля с всеки срещнат,а и може да съм грешал.
Все пак си преместих кърпата до нейната. Усмихнах се,оглеждайки се наоколо като някой крадец,който е на път да открадне нещо много важно и ценно.
Не обичах темите за миналото,затова се надявах да успея да ги избегна,тя изглеждаше мила,надявах се да не остане с лошо впечатление от мен накрая.

- И аз съм от града,но не обичам да ходя по партита и да се показвам публично.
Не изглеждаше никак зле и това негово изказване ме изненада.
- Аз обожавам партитата и купоните.-казах и се излегнах на меката хавлия.
- Партитата са хубаво нещо,а и срещаш готини хора.
Замилих се за всички партита на които бях присъствала.
- На колко си?Учиш ли още?-попитах и дигнах очилата на главата си като ги използвах за диадема.

- На 24 съм и вече не уча. Прекратих с ученето на 18 и от тогава не се занимавам с досадното учене. Оказа се,че доста от нещата,които научих не са ми от никаква полза,така че не смятам да продължа да уча. Може и да се окаже доста голям проблем,когато си търся работа,но не обичам да уча,а и на днешно време много са малко тези,които учат с желание.
Облегнах се назад,затваряйки очи.
Деня беше хубав,а слънцето ме натоварваше ужасно много. Имах чувството,че ще заспя всеки момент. Изправих се и тръгнах към водата. В движение свалих тениската си,хвърляйки я на пясъка.
Влязох вътре. Отне ми около десет минути да се охладя. Усмихнах се на момичето,но тя така и не пожела да дойде. Явно все пак започвах с лошото впечатление.
Върнах се при нея,тупвайки на кърпата. Целия бях мокър и беше доста неприятно. Обърнах се към нея.
- Може някой път да отидем заедно на някое парти. - предложих аз,усмихвайки се.
Замълчах за момент,колкото да си въздъхна от плуването,затворих очи,отпускайки се на хавлията.
- Ами ти. Ученичка ли си? - запитах я любопитно.

Докато той стоеше във водата, аз проверих телефона си.Клюкарката пак беше писала.Естествено, че ме имаше и Джеймс го имаше... и Крис, който е забелязан друго момиче.
- По дяволите!- казах тихо.Така ли трябваше да разбирам...
Защо по дяволите е надявах, че мога да имам нещо повече с него...нещо повече от това което е имал с другите.
''Права ли е Клюкарката...?'' написах му смс.Питах го само дали това е краят, реших да не го обвинявам в нищо, защото нямах доверие на Клюкарката.
Джеймс се върна и аз безмълвно му подадох телефона си.
- Вече не си безизвестен...

Божичко.
Имаше ме в Клюкарката. Май доста бързо започвах да навлизам в нещата,но явно аз си бях виновен. Не можех да повярвам,че само стоенето близо до това момиче може да ме изтреля в следващото изявление на най - голямата клюкарка.
Наместих се на мястото си.
По дяволите. Дали наистина исках такъв тип слава. Дали все пак стоенето тук с това момиче не ми влиаеше зле. Почувствах се гадно,че изобщо си го помислих,но реших все пак да не издавам никакъв вид реакция. Просто си стоях с безизразно лице гледайки в екрана на телефона ѝ.
- Ами добре. - казах простичко,оглеждайки се наоколо.
Не исках да стоя повече тук. Самият факт,че някой ни беше видял означаваше, че вече не мога да стоя тук.
За секунди събрах всичко,обръщайки се към момичето.
- Искаш ли да дойдеш с мен? - попитах я. - Не мисля,че тук вече е безопасно... - усмихнах се.
Бях си паника и това е.
Дори и да откажеше нямаше да ѝ се разсърдя. Може би сега имах нужда от малко време със себе си.

Исках да се махна.
-Да.Къде отиваме и нека е далеч от очите на онази кучка!
Почуствах се виновна.Заради мен това момче беше замесено в ужана и абсурдна клюка.
-Обади се на приятелката си и й кажи, че това, което пише не е истина.-посъветвах го.
Господи за каква ли ме мислеше това момче.
-Много съжалявам.-извиних му се.-Не знаех, че може да бъде разтълкувано така.