Семейната къща

Заглавие: Семейната къща Съб Яну 15, 2011 6:39 am

Имението
Спалнята на Кристофър
Спалнята на Алисън
Спалнята на Виктория
Банята на Крис
Банята на Вики
Банята на Алис
Всекидневна
Кухня
Външната тераса
Колата на г-н О'Браян
Дискотеката
Домашното кино
Фитнес залата

Заглавие: Re: Семейната къща Съб Яну 15, 2011 6:59 am

Най сетне пристигнахме в Горен Ийст Сайд.Времето наистина беше необичайно топло,което щеше да е добра възможност да се разходя и да видя някои от старите си познати,хем щях да видя и какво ново има под "златната пара" ... До имението оставаха още няколко километра,които ми се струваха вече часове.Все пак дойдохме с братовчедка ми Вики със самолед,но докато стигнем до къщата ... направо не ми се мисли.Нямах търпение да видя и другата си братовчедка,която не бях виждал цяло лято.
Докато минавахме покрай града,не забелязах нищо променено.Всичко си бе постарому,както и хората.По улиците срещтнах някои от предишните си приятели,които явно не се зарадваха да ме видят,но не ми и пукаше.
- Шофьор,колко още остава? - Виктория се нацупи леко,тъй като много не й понасяше пътя,но щеше да свикне.А аз пък трябваше да се преоблека...
- Дишай спокойно Викс..Скоро ще стигнем,надявам се... - обърнах се към нея и вдигнах чашата си с шампанско.
- След като стигнем и се настаним в имота ни,искам да ми разкажеш как прекара лятото си,защото аз прекарах невероятно в Париж.Купих си много неща,а и видях родители си,които отново тръгнаха напът към близкия север. - отпих жадно от чашата и отново я оставих на мястото й.На мен също ми писваше от пътя,но гледах да не го показвам,тъй като всички ми казваха,че много мрънкам,а аз исках да им докажа,че Вики е по - голямо мрънкало от мен.
След около тридесет минути,видях голямата сграда пред себе си.Най накрая бяхме пристигнали
- Уфф...доживях! - чух скиптичното мрънкане на мис претенция и изчаках шофьора да дойде и да ми отвори.

Заглавие: Re: Семейната къща Съб Яну 15, 2011 9:35 am

Пътуването до Горен Ийст Сайд ми лазеше по нервите.Имах непоносимост към колите,самолетите..и общо взето всички превозни средства.Добре че поне бях с братовчед си,който за сметка на километрите не говореше много.В очите ми той бе добър и свестен тип,но както повечето богаташчета си падаше малко глезен.Както и да е ,радостната новина ,че ще видя Алисън ме изпълваше с още повече нетърпение и през целя път нервно мърдах десния си крак.Радвах се,че няма да съм със семейството си,което и без това не виждах много често.
През целия път Кристофър пиеше шампанско и гледаше през прозореца на автомобила.Очудващото бе,че се реши да проговори,след въпроса ми към Дерек - шофьорът."След като стигнем и се настаним в имота ни,искам да ми разкажеш
как прекара лятото си,защото аз прекарах невероятно в Париж.Купих си
много неща,а и видях родители си,които отново тръгнаха напът към близкия
север"
-Щом настояваш ,ще ти разкажа ,въпреки,че нямах щастието да видя родителите си...отново - при спомена за тях сърцето ми се сви на топка,но такъв ми бил късмета..да съм задоволена материално,но не и душевно.
Най-сетне колата спря пред познатата къща,тръгнах да слизам,но забелязах,че братовчед ми чака да му отворят вратата.А аз като някоя снобка исках да се оттърва от тясното пространство.Погледнах мелко скептично Крис и отворих вратата си,свежия въздух ме ободри ..поне малко.Изчаках господин Важен да слезе и се усмихнах при вида на измачкания му панталон .
-Трябва да се преоблечеш - метнах един коментар и продължих към входната врата.
Ето пак,не бях такава,не исках да се държа лошо с околните,но както се казва..избиваше ми на гаднярство.Е важното бе,че братовчедите не ми се хващаха..иначе до сега да са ме разкъсали на парченца....

Заглавие: Re: Семейната къща Съб Яну 15, 2011 1:58 pm

Времето беше необичайно хубаво за среднощна разходка.Ейрън беше отегчен след като цял ден си беше вкъщи "сам".Преди да излезе обу някакви дънки с изтъркани колене и разнищени краища и навлече една светло-синя лепната тениска от която мускулите му изпъкваха и изглеждаше много добре (както винаги).Когато излезе вдиша дълбоко свежия въздух затвори за миг клепачите си после ги отвори и огледа просторната улица на лунна светлина.Изглеждаше страхотно.Беше тихо ,чисто и подухваше лек прохладен ветрец.Имаше само едно странно и така да се каже не често случващо се нещо в тази част от Горен Ийст Сайд.Пред отсрещната къща се бяха наредили два-три камиона навярно с багаж и имаше едно момиче което сваляше тонове куфари.
-Изглежда си имаме нови съседи.-промърмори Ейрън изпод носа си.
Той закрачи бързо към нея ,но докато ходеше видя още един чифт крака да приближават иззад камиона към момичето.Ейрън спря рязко и смръзна на място като видя че това е момче.Навярно приятелят й.Ейрън се замисли за малко но реши все пак да отиде и да се запознае с тях.Вдиша дълбоко направи възможно най-изкуствената си усмивка и отиде до тях.
-Здравейте аз съм Ейрън.Ейрън Драгомир всъщност ,но всички ми викат Ей за кратко.-Когато се представи погледна право към тях с протегната ръка готова да се здрависа.Изкуствената му усмивка стоеше на лицето му като нарисувана и той не можеше да я махне.Лицата на новодошлите съседи изглеждаха доста учудени."Защо ме гледат така?" помисли си Ейрън "Сигурно си казват *кой пък е тоя*".
-О ,между другото...Добре дошли в квартала.-каза доста неуверено той ,като този път изкуствената усмивка тотално се стопи.

Заглавие: Re: Семейната къща Съб Яну 15, 2011 2:11 pm

Докато разтоварвахме куфарите от камионите,отсреща се отвори врата и от там излезна един надут "пуяк" ... Не харесвах хората,които се опитваха да се запознаят с нас,особено с братовчедките си,тъй като те ми бяха като сестри.
Здравейте аз съм Ейрън.Ейрън Драгомир
всъщност ,но всички ми викат Ей за кратко.-Когато се представи погледна
право към тях с протегната ръка готова да се здрависа.
- Аз съм Кристофър О'Браян ... - проговорих застрашително и скръстих ръце.
- А това е братовчедка ми Виктория Арчибалд ... - продължих бавно и отново проговорих...
- А сега,ако ни извиниш ... - Вики ме спря,а аз нацупено тръгнах да свалям и останалите кашони.
- Извини братовчед ми,той е малко...смахнат,тъй като сме заедно от малки и нали знаеш ... - чух Вики да се извинява от мое име,което изобщо не ми се понрави.Треснах кашона на земята и тръгнах да влизам в къщата с подла походка...

Заглавие: Re: Семейната къща Съб Яну 15, 2011 2:28 pm

Беше станало късно,а ние още се бавехме с разтоварването.Не знаех ,че имам толкова вещи,докато не видях всичките тези кашони с името ми.
Ненадейно от отсрещната улица се зададе едно момче,изглеждаше добре,да отбележа и подаде ръка за да се запознае с мен и Крис,но той както обикновено се държа зле и нагруби тийнейджъра.
-Извини братовчед ми,той е малко...смахнат,тъй като сме заедно от малки и нали знаеш ... - извиних се вместо Кристофър и изгледах зад него,явно беше ядосан.Какво толкова бе станало,че да мрази този човек.Той мразеше когато някое момче се запознаваше с Алис и мен,затова може би в повечето време бяхме с него ,а не с други.Не казвам,че той е виновен,разбирах го,защото се чувствах по същия начин когато той заговореше някоя ....
-Както й да е,къде живееш ? - завързах темата за да избегна поведението на братовчед си.,който хвърляше кашоните на земята без да му пука какво има вътре
-Хей,по внимателно с вещите ми - извиках му ,а отговора който получих бе само едно пренебрежително поглеждане.
Ей ми изглеждаше свестен,а пък и исках да си го върна на О`Браян,не обичах когато той се държеше зле и ме излагаше,особено пред момчета...хубави момчета.

Заглавие: Re: Семейната къща Съб Яну 15, 2011 2:53 pm

-Както й да е,къде живееш ?-попита тя.
-Ами...точно отсреща.-звучеше доста неловко и неуверено.Но както винаги Ейрън не можеше да говори нормално пред момичета...хубави момичета.След ,като й отговори на въпроса посочи имението си за улеснение.След това се обърна към нея и я удостои с най-лъчезарната си усмивка.
-Доста багаж имаш...ъъ тоест имате.Извинявай!-каза Ей като видя колко много кашони има в камиона.
-Този твой братовчед...ами такова...изглежда...изглежда повече на по-голям брат от колкото на братовчед.Кажи ми дали има шанс да станем прия....-преди да довърши изречението си Ейрън видя ,че един доста голям и на пръв поглед тежичък кашон се затъркаля към момичето.Ей се изпречи между кашона и хубавицата и хвана кашона ,който наистина се оказа много тежък даже Драгомир се олюля и за малко да падне.
-Добре ли си...?-попита я той.след което залитна назад и се строполи на земята барабар с кашона.-Ох...-възкликна той и надигна кашона.-Какво толкова носиш в този кашон...-когато видя написаното на кашона допълни-...Виктория?

Заглавие: Re: Семейната къща Съб Яну 15, 2011 3:09 pm

Докато разопаковах кашоните с името си в къщата,мислех само как да разкарам нахалния съсед,който флиртуваше доста зле с братовчедка ми... Тъкмо разопаковах и последния кашон и видях през прозореца,че "нахалитетът" пада на земята с някакъв кашон,което беше невероятно смешно!Оставих всичко,което бях взел в ръцете си и грабнах нови ДРЕХИ,които бяха много подходящи за разходки през нощта.Преоблякох се и тръгнах навън,където бе станалоо доста тъмно.
- Вики,не забравяй,че трябва да идем на вечеря,където Алисън ни чака! - заговорих със странна нотка в гласа,с цел да накарам Виктория да спре разговора си с "тоя"..
- Би ли ни извинил,но трябва да се приготвяме .. - показах една надменна усмивка с цел да изгоня "добрият" ни съсед.

Заглавие: Re: Семейната къща Съб Яну 15, 2011 3:29 pm

-Съжалявам за кашоните,доста са и ... ами има книги,мисля че.-извиних се на момчето и му помогнах да се изправи.
-Добре съм,благодаря за загрижеността - усмихнах се мило, все пак не се срещаха много кавалери на днешно време...
Както обикновено братовчед ми набързо разопакова багажа си и излизи с новите си дрешки като съобщи,че трябва да се видим с Алисън в някакъв ресторант
-Няма да забравя,спокойно,ще те настигна след малко.- отговорих и се усмихнах на Ей.
Ех,винаги така ставаше,когато решавах да се запозная с някой,все ставаше нещо което да осуети плановете ми.Е от една страна се радвах неописуемо много,че ще видя братовчедка си.Дойде ми една мисъл,но бързо се изпари от главата ми,беше налудничава,защото все пак се бяхме запознали преди малко...щеше да е тъпо да го покканя на семейната сбирка
-Виж бих те поканила с мен ,но на братовчед ми опредено няма да му се понрави. - извиних се на съседа ни ,въпреки,че не исках да си тръгва.
-Ами такова, аз трябва да се преоблека,че така приличам на прасе и...амиииии да,аз такова ..ако искаш обади се някой път,може да излезем..без братовчед ми. - предложих на Ей и махнах за довиждане.

Заглавие: Re: Семейната къща Съб Яну 15, 2011 3:57 pm

Оказа се ,че в кашона имало книги.
-Да...може би бихме могли да излезем определено без братовчед ти.,но за да ти се обадя ще ми трябва номера ти ,а аз нямам нито лист нито химикал.За щастие имам длан и върху онзи кашон-посочи Ей-виждам една химикалка.Би ли написала номера си на дланта ми?-попита той и след като тя си записа номера на ръката му ,той и намигна и доближи устните си до ухото й.
-Защо вместо да ти звъня утре не дойдеш у нас за по питие?-попита Ейрън и врътна очи косо вляво от притеснение какъв ще е отговорът.
-Докато обмисляш аз ще прибера книгите ти обратно в кашона.-докато ги прибираше той ги оглеждаше и прочиташе заглавията.
-Значи си падаш по фентъзи романи а?Какво съвпадение аз също.-каза той и се ухили до уши.
-Та ще ми отговориш ли но въпроса?-попита той притеснено и й намигна закачливо.

Заглавие: Re: Семейната къща Съб Яну 15, 2011 4:21 pm

Оказа се ,че наистина ми бяха взели акъла,как щеше да ми се обади без телефонен номер...По някаква случайност от кашона се бе изтъркаляла една химикалка и както ставаше в книгите,записах номера си на ръката му,като не натисках много с писеца.
Виждах,че братовчед ми чакаше на края на улицата ,скръстил ръце,но продължих да вървя по моя си план.Докато мислите ми бяха отнесени на някъде,усетих шепот до ухото си,от който леко потрепнах,може би от притеснение.
"Защо вместо да ти звъня утре не дойдеш у нас за по питие?"
Докато успея да изрека и дума Ейрън започна да прибира книгите ми в кашона и с усмивка забеляза,че стиловете ни си подхождат
-Да ,падам си по фантастиката - отбелязах леко притеснено.Още обмислях поканата,знаех че ще кажа "да" ,но все пак не можех да го кажа директно,обичах да държа хората в напрежение.
Направих се,че съм забравила за въпроса му и смених темата
-Благодаря за книгите,трябва да тръгвам,че невротичния господин започна да тропа с крак.- тръгнах към вратата на имението,без отговор към Ей.
-Ще дойда - точно преди да вляза вътре се обърнах и отговорих.Просто си играех...
Ейрън тръгна към имението си,което за щастие (поне мое) бе отсреща и имах удоволствието да го проследя с поглед до там.
След приятния разговор се качих в стаята си, където ме очакваха кашоните,разрових се и намерих подходящите дрехи за случая.Среших набързо косата си и изхвърчах навън без дори да заключа вратата.Вълнувах се от срещата с любимата ми братовчедка,не я бях виждала от година...

.......................
През целия път от бала до вкъщи Крис и Джес не спряха да се натискат.Едва ги отлепих един от друг ,когато спряхме пред къщата на Джесика.
Стигнахме и до семейната къща ,която се намираше непосредствено пред моята.
-Чао Крис!-провикнах се ,когато той закрачи към входната врата на къщата си.-Чао Вики.-последва целувка.