Голямата зала

Когато отидох в магазина, за да си купя маската, продавачката ми каза, че тя трябва да изразява част от личността ми. Как нещо, кото скрива лицето ти ще показва същтността ти? Някои хора просто не си разбираха от работата и взимаха прочетените статии от нискобюджетни списания твърде на сериозно...
В крайна сметка, след дълго (няколко минутно) търсене, успях да открия това , което трябваше да представлява прикритието ми за тази вечер. Прикритие е силно казано, според мен човек трябва да е сляп, за да не разпознае стоящия срещу него, но какво ли разбирах аз...
Облякох първата риза, която ми попадна, сакото и панталоните също бяха избрани на случаен принцип и се запътих към мястото на голямото събитие.
Пред входа срещнах момиче, което приличаше на Виктория Франсес, оригинално, освен това беше изключително красива. Това и факта че си нямах дама, която да ме придружава ме подтикнаха към следващите ми действия.
- Здравей. - Приближих се до нея, опитвайки се да не изглеждам прекалено високомерен и нагъл, трудна задача...

Докато с Джес слушахме музика и се наслъждавахме на купона,до нас дойдоха Ей и Викс.
" - Готини маски..." - с цялото си същество исках да го затъпя с нещо,но бях обещал,че ще се държа добре с него,докато не нарани братовчедка ми...Целунах Джес страстно и отново обърнах внимание на "гостите ни".
Започнах доста силно да се смея,когато видях как Ейрън почти остана без пръсти,когато й даваше да хапне.
Телефонът ми иззвъня - "Ох,слава Богу!" - гадната сценка,на която толкова много се смях бе проглушена от СМС сигнала ми,но и сигналите на останалите на бала.
"...Ейрън Драгомир - Слабохарактерен!
"На напрежението ли не успя да издържиш скъпи Ей?!Явно е така!Дори не се извини на Кристофър,а отиде да хленчиш при басейна,с надеждата,че Вики ще дойде и го направи."
Виктория Арчибалд- ...
"Реших,че не си струва да ти лепям етикет,тъй като имаш прекалено много!"
Кристофър О'Браян - Женкар!
"Ах Крис,скачаш от цвете на цвете,но съм сигурна,че ще дойде ден,в който дори и бодливите тръни няма да те искат"
Ана Блейк - Нагла!
"Анче,бедна си,което трябва да те притеснява,но ти все пак отиде на партито и с цялата си наглост се смя и гледа отстрани разправията на глупавите богаташи.."
Джесика Милър - Глупачка!
"Скъпа,ходиш с Крис само защото е богат и красив,или защото си прекалено глупава.Бъди сигурна,че когато срещтне по - добра от теб - ще бъдеш като всички преди теб - нещастна с разбито сърце"
Антъни Тепър - Новак ..
"Антъни,бягай колкого се може по - далеч!Не се забърквай в драмите на нашите жители!""
- Ах,бях напълно изключил за задачата! - хвана ме много яд,тъй като Gossip RPG беше писала пълни глупости.НЕ бях женкар!
Огледах наоколо изражението на всички,по които разбрах,че и те не са доволни от написаното освен братовчедка ми,за която почти нищо не бе писано...

Момичето се обърна към мен, сякаш я извадих от нейния свят, от който като че ли беше погълната...
- А не, аз попринцип си ходя така, с шах мат домино, адски е шик. - Опитах се да се усмихна, получи се някак естествено, защото с проклетия ми англо - акцент прозвуча като реплика на Голямото пиле от улица Сезам... - И на мен ми е приятно, Ана, аз съм Антъни. - Сега, когато я погледнах по - отблизо стигнах до заключението, че беше с година - две по - малка от мен. Имаше привиллегията да бъде първия човек (освен таксиметровия шофьор, докарал ме от летището до нас), с който провеждах разговор след преместването. Да, определено се вземах твърде на сериозно... - Виждам че си нямаш кавалер, та... питах се дали би се съгласила да бъдеш моя дама за тази вечер?

Ана прие поканата ми, не съм се и надявал да извадя такъв късмет. Плановете ми за вечерта коренно се промениха. Тъкмно мислех коя тема да подхвана, когато чух любимата си песен или по скоро телефонът ми, който звънеше с нея от някъде седмица, трябваше да съм в крак с новите неща. Телефона на Ана извибрира в същия момент, каква случайност... Получих смс от Клюкарката. Не си спомням да познавам някой с такъв прякор, вярно е, че не си спомням доста неща, но такъв колоритен образ едва ли би ми обягнал. В смс-а пишеше за хора, чийто имена ми бяха познати, на някои от тях, а най - отдолу стоеше моето, което ме накара да придобия вид на зубър, получил двойка на тест по математика. Тя ме познваше? Знаеше, че съм се преместил наскоро или... След като се оттърсих от моментния шок погледнах Ана очевидно тя беше Ана Блейк, защото беше пребледняла като платно, със сигурност смс-а беше причина за това, Клюкарката я описваше по ужасен начин.
- Добре ли си?

Опитах се да изглеждам състрадателно, може би най - доброто, което можех да напрая за нея, освен да не повдигам темата "Коя по дяволите е тази Клюкарка?", разбира се. Ана също се опитваше да прикрие яда си, но и най - съвършената маска не можеше да прикрие нещо толкова... очебийно. Кривата усмивка на лицето й не можеше да заблуди абсолютно никого.
Отвърнах на фалшивата и усмивка и поех ръката й, като в онези филми, пресъздаващи живота на хората преди 20-ти век. Ако щяхме да изглеждаме като герои от холивудска продукция, то тя със сигурност щеше да добра, нямах намерение да изневерявам на стила си.
Влязохме през вратата и пред погледа ми се разкри залата, в която щеше да се проведе събитието, точно такава, каквато си я представях.
- Давам ти последни няколко секунди да размислиш. - Засмях се и погледнах Ана.

Цитат :

На отиване към бала Кас се бе отбила през дома си за да се преоблече остави папките с лекциите. Нямаше никакво време за това грабна първата рокля, която видя. Добре, че от предния ден си бе подготвила маската. Нямаше време за никакъв грим нито поне за прическата.
Мразя, когато стане така - умуваше Кас докато неусетно се блъсна в някакъв тип, който явно бе много азет в това да се взира в телефона си по време на маскен бал. Кас, нестъбилна на високите си обувки залитна и едва не се озова на земята.
-Моеше поне да гледаш, къде да вървиш - промърмори русокосата дукато непознатия й се извиняваше.

Леле,тя явно беше доста скована,или просто беше нацапала роклята си,и сега си го изкарваше на мен.
-Извинявай! - повторих отново и се усмихнах на момичето.Тя сме погледна някак си пренебрежително.
Какво да правя,като не знам как да действам с нея,иска ми се да я заговоря,но тя е много затворена в себе си,или поне на мен така ми се струва,трябва да измисля начин да се справя с нейния характер,колкото и особен да беше той. - помислих си аз.
Започнах трескаво да мисля какво да `и кажа,понеже не знаех как да действам,да поискам да разбера името `и ли,или да започна по - бавно.
-Искаш ли да дойдеш с мен,до онази там маса. - поканих я аз и се усмихнах. - Искам да се реванширам за това,че те бутнах,моля те,само едно питие! - казах настоятелно аз,и тайничко се молех да каже да и да тръгнем на там.

-Ти сериозно ли питаш? - Попитах, оглеждайки сакото си за "нередности", никога не знаеш кога ще се опреш в някоя прясно боядисана стена... - Въщност трябва да ти благодаря, приемам го за комплимент. Акцента ми е доста ясен, но ти май не обърщаш внимание на такива дреболии, а? - Засмях се. - Олтън, Англия, ако не оточня предполагам, че няма да ти говори нищо. - Изчаках я да окачи тънката си наметка и едва тогава си дадох сметка, колко "класическа" изглеждаше на фона на останалите купонджий. Не обичах да се откроявам, но ми вида й ми беше някак приятен и в този случай нямах възражения. Караше ме мислено да се пренеса в Италия, по време на една от семейните ни почивки преди години... Не беше време да си пипомням доброто старо време, затова се оттърсих от тези мисли и я попитах:
- Кажи ми нещо за себе си, за да сме квит.