Темата на обикновенните хора

Име: /след като напишете името на героя си,моля Ви,напишете и името на звездата,която ползвате./
Години: /от 14 до 24/
Външен вид: /това поле е само ако нямате снимка/
Характер: /поне 3-4 реда/
История: /поне 5-6 реда/
Допълнително:
Снимка:

Име: Изабела Салваторе

Години: 17

Външен вид: Алекс е с дълга черна коса (често се боядисва в различни цветове,преобладаващи предимно светло-кестеняво и русо).
Има синьо-зелени очи,които също се променят,в зависимост от светлината.
Висока е 165 см. и е слаба.

Характер: Тя е мила с всеки и е готова да помогне на някой в беда,особено ако този "някой" се окаже неин приятел или близък.
Алекс е също така и много добродушна.Обича много животните и малките деца.
Тя е нито много капризна,нито малко.
Леко бунтарка си пада.От отмъстителните е.И то отмъщава доста сурово.
Има голямо чувство за хумор и понякога прекалява.
Много нежна и крехка.

История: Алекс е родена през 1993 година в Бруклин.
Майка й работи като сервитьорка,а баща й е местен полицай.
Тя има хубаво детство и също така има и много приятели.
Като малка Алекс не е била кротичка като сега.Била е много буйна и палава.
На 7 годинки,родителите й се развеждат,защото баща й заминава за Испания и заедно с новата му жена.
Но сега Алекс е щастлива.Може да се грижи сама за себе си.С майка си се справят.
В момента Алекс и нейната майка живеят в Бруклин.

Допълнително: Има кученце,порода хъски.

Снимка:

Добре дошла! Темата на обикновенните хора 858267

Име: Дейвид Стоун
Години: 18
Външен вид: ----
Характер: Дейв беше добро момче още от както се помни.Не обичаше много да се забърква в неприятни,за това нямаше и много приятели.Рядко излиза,защото няма приятели.Единственият приятел,който е имал,заминава за Канада и от тогава не го е виждал.Има голямо чувство за хумор и обича да се разхожда през нощта.
История: Дейвид не е роден в богато семейство,но въпреки това е щастлив.Отгледан е само от баща си,тъй като майка му умира още при раждането му...Има по - малка сестра,която живее в Париж,тъй като мечтата й е да стане стилист,а това е градът,който може да осъществи мечтата й.Мечтата на Дейвид е да стане журналист...
Допълнително: ----
Снимка: ЦЪК

Одобрен!

Име:
Лесли Хамилтън / Мегън Фокс

Години:
18

Външен вид:
. . .

Характер:
Дори и да живее в Бруклин, Лесли далеч не е толкова обикновена, колкото хората предполагат. Свикнала е да се грижи сама за себе си и предпочита самотата и уединението пред компанията на двуличните отрепки, с които, за жалост, се налага да се сблъсква всеки ден. Независимо дали обича или мрази, тя го прави със страст, и това я прави опасна и трудна за разбиране. Лесли не е типичният аутсайдер, но пък допуска изключително малко хора до себе си. Вярва, че всички рано или късно си отиват, и е безсмислено да хаби твърде много енергия и чувства за тях, макар и тайно да се надява да се появи някой и да я убеди, че си заслужава да обича.

История:
Единствено дете в семейство на адвокати. Родена е на 19 Август 1993г. в Ел Ей, Калифорния, но след като навършва 18, се мести в Ню Йорк. Сега живее сама в собствения си апартамент в Бруклин, далеч от светския хаос и блясъка на Манхатън.

Допълнително:

Снимка:
Темата на обикновенните хора 2879533b

Одобрена!

Темата на обикновенните хора E6e5eebc37unis-2.jpg

/Mila Kunis/
Име: Карина Пендрагон
Години: 18

Характер:
Кари има едно единствено правило в живота си, което й е водещо и никога не се отрича от него. "Ако съдбата е срещу мен, толкова по-зле за нея", винаги си го повтаря когато трябва да направи нещо, а всички са срещу нея, въпреки това тя не е научена да се отказва от нещата и да се води по другите.
Карина е човек, който се откроява винаги с уникално и различно мнение, винаги говори по странен философски начин, който почти никой не разбира и много често звучи нелогично. Когато спори с някого трябва задължително да е права, достатъчно упорита е за да измисли аргументи, които трудно да се успорят и винаги излиза права и с високо вдигната глава от битката.
Кари е мила, забавна, любознателна и начетена. Обича да се забавява и знае как да го прави без да прекалява. Отзивчив човек е, но не е добра компания когато няма настроение.
Гледа оптимистично на живота и смята, че във всеки човек има нещо добро, макар да звучи наивно. Сляпо вярва в истински красивата и силна любов.
История:
Родена е през 21 декември 1992 година. Обожава датата си на раждане, въпреки че често е бивала подигравана заради факта, че се оказва най-малката в клас. Това обаче никак не я сломява и тя си остава все същото усмихнато и ведро същество, каквото е и днес.
Има трима големи братя, най-големия е на 38, а близнаците са на по 26. За нея е изключително вълнуващо да израстне в мъжка среда, имайки предвид и факта, че след раждането й майка й умира и тя е отгледана от баща си и големите си братя. Покрай тях се научава как да се пази и отлично знае какво е да бъдеш ревнуват от останала мъжка аудитория.
Никълъс(28), е човекът който оставя най-голяма следа в живота на Карина. Той я учи как да вижда стойносното в живота и как да се бори за това, което иска, учи я да бъде себе си и никога да не се отрича от същността си. Научава я да се защитава сама и сега Кари може да се похавли, че отлично владее карате и ръкопашен бой.
Като малка Кари ходи на уроци по балет, които прекъсва заради контузия когато е на 16 години, това е голям удар в живота й, тъй като до преди това балета е всичко за нея. В последствие успява да притъпи болката по любимия си спорт като се запалва по фигурно пързаляне, но само любителски отново заради травмата на дясното коляно. Освен това момичето свити на пиано и пее, но гласа й е просто добър, но не и отличен за музикална кариера.
В момента Кари учи в Грен Ийст Сайд и успоредно с това работи като сервитьорка, живее с баща си, брат си Никълъс и малката му дъщеря Ребека(майка й умира в катастрофа), а братята й близнаци за в Париж където учат живопис.
Допълнително:
- Пише песни и поеми, но не е давала на никого да ги чете
- Обича животните, но за нещастие не може да има
- Дели стая с племенницата си Ребека, която е на 8, но няма нищо против, защото двете се разбират иделано, а и Бека е сестрата, която Кари винаги е искала
- Пие кафето си със страшно много захар
- Не яде месо
- Обича хаоса в стаята си

Одобрена!

Име: Ана Блейк

Години: 18

Характер: Ана е лесно доверчив човек, независимо, че на пръв поглед не го показва и ревностно пази маската си да не бъде свалена. В първия момент може би ще се сдобиете с впечатлението, че това е тих и сдържан човек и всичко друго е загадка. После ще откриете, че зад студеното покритие се крие любвеобилен човек, имащ чувство за хумор (даже в преголеми количества). Ще разберете, че тя умее да открива красивото във всичко, но и че често бива заслепена и не вижда онези грозни черти, които биха я отдръпнали от нещо. Ана е лесно ранима душа. Блейк винаги дава втори шанс, но излъжат ли я или по някакъв друг начин я наранят, тя се затваря в себе си и губи всякакви връзки с реалността. Тя е борбена личност, но на моменти губи тази искра и ако човек поиска, ленсо може да я нарани.

История: Историята й не е много интересна. Има майка медицински работник, който не е лекар, нито компютърен технолог, а статистик. Баща й е техник-ремонтьор. Майка и почива в автомобилна катастрофа, баща й се пропива. Когато става на 9, социалните я прибират, а баща й отива в клиника. Бива осиновявана, но тя вечно бяга. След като поостава в последното семейство, тя си вади лична карта, както и шофьорска, изглеждайки, че започва да проявява някакви чувства към осиновителите си. Въпреки това, тя само чака да сбере достатъчно пари от джобните си и от работите си, след което избягва и заживява в Бруклин, в малка квартира, голяма колкото кашон. Все още не успява да си намери работа, но въпреки това свързва добре двата края.

Допълнително:
- обича да чете книги
- музиката е нейния живот
- пише стихове, рисува, пее и танцува в свободното си време
- обожава да е сама ( а може и с някой) сред природата
- когато нещата невървят, обича да стои под водата - помага й да се успокои и да намери решение

Снимка: Темата на обикновенните хора 21-1

Одобрена!

Име: Рамона Адамс (Dianna Agron)
Години: 21

Външен вид: Рамона е високо и стройно момиче. Често затова като по-малка е получавала подигравки в училище, но с възрастта си преодолява и тези нападки. Приема височината си за даденост. Кожата й е много бледа. Заради нея като дете си припечелва прякора „Снежанка“. Косата й е естествено руса. Очите на Адамс са големи с кафяв отенък. Нито тъмни, нито светли. Най-добре е да се каже за тях, че са като на кошута. Погледът й почти винаги е невинен, примесен с няколко капки подигравателност. Освен тези неща, той притежава и една скрита проницателност, която е безпогрешна... засега.
Относно дрехите - Рамона се облича по последна мода. А когато всичко това й омръзне, някой може да я види и в ретро стил. Не носи много-много аксесоари, тъй като обича повече изчистените неща. Предпочита нежните, пастелни цветове, отколкото крещящите.

Характер: Рамона обича да си играе с хората. Държи се така, заради всичките тези години, изживяни в подигравки, плач и унижение. Знае, че останалите хора по света са алчни и завистливи. Хорското мнение не я интересува вече, защото гледа само себе си. Едно от новите й хобита е да се подиграва на другите. Радва се, когато тези, които я ядосват страдат. Но под всички тези прикрития и маски всъщност се крие едно наранено момиче, което има нужда, може би, просто от едно изслушване... едно разбиране. Като повечето...
Рамона е инат. Винаги настоява своето мнение и дори да греши, пак счита своето за вярно. Рядко се доверява на някого, но който успее да спечели все пак нейното доверие, получава верен приятел доживот. Адамс мрази, когато някой си играе с нея.
Луда е. Казва, че единствената й любов ще бъде и си е музиката. Много е разсеяна, като наистина може да си загуби ума по нещо, дори то да не си заслужава.

История: Родена в покрайнините на Далас, Тексас, Рамона е най-малкото от трите деца на семейство Адамс. Има два по-големи братя. Майка й умира, когато момичето е още на две години и затова Мона не я помни много-много. От тогава бащата се заема с отглеждането на трите си деца. Напуска работата си, за да може да прекарва повече време с тях. Може би, заради факта, че Адамс израства в мъжка атмосфера, тя още от малка е неразбрана.
В училище (или по-точно в гимназията) всички тези проблеми се засилват още повече. В този период тя винаги е била аутсайдер, мажоретките и останалите популярни тийнейджъри са й са се подигравали. Точно, заради това време от живота й, характерът й е драстично променен. Единственият, който е до нея през всичките трудности е Уест - най-добрия й приятел. Честно казано, това е и единствения човек, който истински я познава.
Сега, когато е на 21, Рамона решава да направи нещо с живота си. Напуска семейството си и приятелите си и се мести в Ню Йорк.

Допълнително:
- Мрази пушенето.
- Има двама по-големи братя - Шейн и Дийн.
- Най-добрият й приятел е момче на име Уест.
- Обсебена е от музиката.

Одобрена!

Име:Kaролайн Макуин/Danneel Haris
Години:19
Външен вид:
Темата на обикновенните хора Danneel-Harris-3

Характер:Каролайн има променлив характер, понякога е мила и добра, но понякога става отвратителна.
Настроението й зависи от това в какво обкръжение.
Тя
определено не от хората, коиот всичко вършат без грешка, накратко тя не
е идеална, но се старае да изпъква с качества, а не само с красота,
въпреки че обича да и обръщат внимание.
Королайн е сериозна момиче,
но се пуска по течението, очаквайки да я отведе до непознати места,
което предполага, че обича предизвикателствата.
Обича семейството и
приятелите си, но иска да бъде сама в грешките и успехите си, не иска да
зависи от никого, като потози начин изгражда имунитет, срещу
несполуките.

История:Живяла е в малко градче в Щата Невада.В семейство на монтьор и
медицинска сестра в месната болница.Има по-голям брат Антъни и по-малка
сестра Мариса.
Не е била проблемно дете, имала е много приятели.Още
на 6 годишна възраст започва да се интересува от високите
скорости.Когато става на 16, баща й подарява Shevrolet Lacetti, малка
кола но много скъпа за нея, която пази и досега.
Година по-късно
майка й умира в нелепа катастрофа на връщане от училището на Kaролайн.Тя
самата участва в тази катастрофа и е сигурна, че не само обикновенна
катастрофа, но никой не разследва случаят.
Допълнително: Има коте порода Девон Рекс
Снимка:
Темата на обикновенните хора 3309701169_ca42e5fcf3

Темата на обикновенните хора 3309701169_ca42e5fcf3

Одобрена!

Spoiler:
Име: Касандра Хейл

*използвам Тейлър Суифт /Taylor Swit/

Години: 21
Външен вид: /това поле е само ако нямате
снимка/
Характер: Касандра е много избухлива и ината. Когато не я ядосва някой е мила и добра. Мрази нахални и само влюбени хора. Държи много на приятелите си. Винаги може да се разчита на нея. Обича да прекарва вечерта на някой шумен купон, но би се съгласила да гледа и сълзлив романтичен филм,зависи в какво настроение е.Когато е сама и няма какво да прави обича да се отдава на рисуването
История: Родена на 22 февруари във Валенсия, Касандра е единствено дете на Томас и Ашли Хейл. Когато е на десет баща й загива в катастрофа и от тогава тя живее с майка си. Четири години по-късно в живота на майка й се появява Алегзандър. Когато те се сгодяват, Кас решава че това е краят за нея, понеже „новият й баща” както го нарича майка й я пренебрегва. А покрай него и Ашли забравя за малката Касандра. Изоставена, дори в присъствието на майка си Сандра напуска родния дом на 17 и заживява при леля си в Ню Йорк.
Допълнително: В свободното си време обича да се занимава с фотография.
Снимка /по-горе/

Oдобрена си, слънчице <3

Име: Скот Тайлър ( Alex Pettyfer)

Години: 19

Външен вид: ...

Характер: Скот е много лъчезарна личност, но с много променлив характер. Понякога може да е много мил, а друг път точно обратното. Винаги на лицето му грее голяма усмивка и винаги е в настроение, независимо от всичко. Държи много на приятелите си и би направил всичко за тях, стига да е по силите му.

История: Отрасва в Бруклин, където има доста труден живот. Баща му умира, когато е само на 5 и от тогава майка му се грижи за него. Живеейки ден за ден, той учи усърдно, с мисълта след като завърши, да си намери работа и да осигури живота на майка си, така че тя никога повече да не работи. Но всичко се променя, когато един ден той се прибира в домът си и намира майка си умряла от свръх доза успокоителни. Тогава Скот решава да се махне от Бруклин и да се премести в Ъпър Ийст Сайд, където продължава учението си, същевременно докато работи.

Допълнително: ...

Снимка:

Еми любов одобрен си ! xD

Одобрен!

Темата на обикновенните хора Tumblr_l136dt9eCG1qa917bo1_500_large

/Karen Gillan/
Тесалия Съливън
19г.

Будилникът иззвъня неприятно. Тесалия, от своя страна, направи това, което винаги правеше - игнорира го. Скоро сънят се лепна за очите ѝ, както обикновено, защото ако момичето имаше едно сериозно предимство пред другите хора - спеше като пън. Не само, че заспиваше веднага, щом червенокоса ѝ главица докосне възглавницата, но и имаше невероятната способност да прилага това си качество, когато пожелае. И ето - макар че онова чудо на науката продължи да настоява, че е било измислено и като такова следва да уважават поне основната му функция, Тес не реагираше по никакъв начин.
Това щеше да продължи до... съвсем скоро. Чувате ли забързаните приближаващи се стъпки? Не искам да ви развалям удоволствието, но ще бъдат последвани от продължителни почуквания по вратата на гореспомената госпожица. Г-жа Съливан ще престане едва когато се увери, че дъщеря ѝ е будна или ... е, поне с относително будуващо съзнание. След това ще слезе на първия етаж, ще влезе в безупречната си кухня и вероятно ще си сложи престилката, защото така правят всички средностатистически американски майки. Ще приготви закуска, достойна за корица на списание, но ще продължи да я нарича "скромна закусчица" и по-добре не се опитвайте да я разубеждавате, защото няма да постигнете много. Г-жа Съливан е отдавна овдовяла и единствената слетлина в живота ѝ е дъщеря ѝ, затова полага всичките си усилия, за да я прави щастлива. И ако това значи да става всяка сутрин преди детето си, за да му приготви "закусчица", защо не? Все пак, нали това я ощастливява?
Но да се върнем на Тес. По това време вече се е привела в ред, което обикновено означава, че е навлякла нещо, което бихме могли да наречем тениска, макар и да я ласкаем безмерно по този начин, обула е любимите си раирани чорапи и е успяла що-годе да се спогоди с косата си. Вещите ѝ са навсякъде из стаята ѝ и обикновено това важи и за дрехите по тялото ѝ. Тес е отчайващо нескопосана що се отнася до стил на обличане. Не може да съчетава цветове ("Тесалия, не съм родила далтонист" казва г-жа Съливан по въпроса), а познанията ѝ за модните тенденции се равняват на тези на фотомодел имащ съвсем ясна представа за проблема с икономиката... Неведнъж госпожица Съливан е излизала навън в такъв безобразен вид, че да извика любопитните погледи и хихикането на минувачите. Разбира се, тя не се интересува ни най-малко от това и може би там се корени същината на проблема. Иначе стройното ѝ тяло бива скривано в дрехи с двойно по-голям размер, а самата Тес като че ли нарочно се старае да не показва и милиметър кожа от себе си. Затова, ако ви се отдаде възможност, ще забележите, че кожата ѝ е бяла като сирене. Обувките ѝ са непременно маратонки, възможно най-незабележими, но много удобни. Аксесоари ли? Какви аксесоари? Тес не се гримира, а да я накараш да сложи каквито и да било украшения върху себе си е равносилно на самоубийство. Дори косата си, тази дълга, огненочервена грива, винаги носи пусната и без каквито и да било фризури.
Това беше. Струва ми се, добихте представа за външността на нашата героиня, който може да бъде описан предимно като невзрачен и безкрайно обикновен. Да преминем натакък, може би?
Героинята на деня слиза по стълбите възможно най-шумно, а лицето ѝ изразява всичко, което му трябва на човек, за да изрази досада. Това е нейният своебразен бунт срещу перфектността на майка ѝ, който продължава, откакто Тес остана без баща. Горе-долу по това време се събуди онова ("чудовище") нещо у нея, което може да откаже и хипнотизатор от занаята му.
- Добро утро, скъпа - усмихна се г-жа Съливан, докато наливаше портокалов сок в чашата си.
- Без съмнение е утро, но "добро"!? - промърмори Тес и започна да ръчка яйцата си с нещо средно между негодувание и задоволство.
- О, започна ли вече? А е само осем сутринта - гласеше отговора на майката, изречен без същата да вдига поглед от списанието със съвети за градината.
Тес се възползва от момента и направи серия от физиономии, които биха били оценени от Джим Кери, но тъй като в нямаше реална публика около нея, останаха незабелязани от света.
След около петнадесет минути, г-жа Съливан отново се обади:
- Закъсняваш за работа. Обличай си униформата.
- Не съм си изяла яйцата - възрази момичето.
Жената остави списанието на страна.
- Раждах те седем часа и после ми направиха половин дузина шевове, а това далеч не беше най-лошото, понеже...
- Добре, добре, отяде ми се.
Момичето бутна чинията и се изправи. Понечи да каже още нещо, но се отказа и се запъти към стаята си.
Това вероятно е моментът да кажем, че тъй като г-жа Съливан имаше поредица от тежки операции и не ѝ беше позволено да извършва някакъв особен физически труд, освен да оргарнизира някое чаено парти, Тес работеше. След смъртта си, г-н Съливан бе оставил на семейството си известна сума, без никакви дългове (за щастие), която им стигна, докато си стъпят на краката. Или по-скоро, докато Тес се научи да се подчинява на този, когото държавата бе определила като нейн "работодател". Започна като продавач на сладолед, после известно време работеше в отсрещната библиотека, даде няколко извънредни смени в едно заведение и накрая стигна до моментът, в който кандидатства за полицейска работа. Разбира се, г-жа Съливан дълго време се опъва на решението на дъщеря си, но накрая отстъпи. Оказа се, че тази работа удивително много приляга на Тесалия, тъй като не бе свързана с... ами, с вършенето на нещо особено. Вярно, съблюдаваше реда, но хайде да си го признаем, в истинският живот нещата не са като по филмите, нали? Забавно ѝ беше, когато трябваше да напише някой и друг акт за неправилно паркиране или да сплаши децата, които се занасяха със старците по улицата, но иначе си беше доста спокойна и сигурна работа... колкото и на г-жа Съливан да не ѝ се вярваше.

Темата на обикновенните хора Tumblr_l7pteeiHSO1qby81do1_500_large

След още двадесет минути, момичето най-накрая слезе долу, облечено в онази униформа, която години наред символизираше справедливостта по улиците на Америка. Тесалия се забави толкова, защото осъзна, че я е облякла наопаки и след няколко минути на борба и сочни псувни, най-накрая намери верния ръкав.
- Довиждане, скъпа. Прочисти улиците от отрепките - провикна се г-жа Съливан.
- Непременно, мамо - отвърна Тес и завъртя очи.
Излизе и след две минути се върна, за да вземе ключовете и мобилния си. Пред врата я чакаше Скутър, едно бездомно куче, което често се навърташе около къщата им и Тес подозираше, че майка ѝ тайно споделя с него остатъците от вечерята. Тя го потупа по муцуната ("Съжалявам, Скутър, с празни ръце съм"). На улицата я чакаше Джейсън, най-добрият ѝ приятел от гимназията, който работеше заедно с нея. Беше се подпрял на лъскавия си мотор (или поне той предпочиташе да го нарича "лъскав"; но си беше бракма...) и поглеждаше часовника си постоянно.
- Да бе, знам, пак закъснях - изпревари го Тесалия и взе каската си. Докато я закопчаваше, скалъпи някакво извинение, макар че знаеше, че Джейсън вече ѝ е простил.
- Да тръгваме тогава - каза Джейсън. - Мятай се отзад.
- Сериозно, не използвай никакви такива изрази повече или ще го ритна.
- Нищо няма да му има.
- Да, защото ще се разпадне. Тръгвай вече.
И така, сред доста вредни за озоновия слой изпарения, те потеглиха към полицейския участък, където щяха да се регистрират и с малко късмет - започнат смяната си... почти навреме.

Одобрена

Темата на обикновенните хора Elisha-cuthbert-144

Име: Наташа Иванович

Години: 17

Характер:Наташа никога не е била богата, но въпреки това става известна и получава всичко, което пожелае. Тайната й е, че прикрива надменното си поведение със захаросана усмивка. Когато иска нещо, започва да те увърта и да те баламосва, докато накрая не се съгласиш да го направиш, независимо дали ти харесва или не. Обича новите запознаства. Ако е в много добро настроение, може да ти стори дори приятна. Мрази някой друг да се опитва да я командва или да я критикува.

История: Наташа е родена в Москва, Русия. Има по-голяма сестра, Анна , с която са си много близки. Семейството й не е богато, но не и бедно- винаги са имали пари за всичко необходимо. Още от малко родителите й, Димитриий и Олга Иванович, не й обръщат достатъчно внимание и грижи, защото са заети да работят. Така тя се опитва да привлече внимание в училище, със своето поведение. Когато става на 14 тя се мести заедно със сестра си Ню Йорк, за да може Анна да следва журналистика .

Oдобрена! (:
П.С.. Само ми напиши по Лс коя е актрисата,която ползваш.

Име:
Мона Хюит /не знам името на момичето,защото го намерих в нета (: /
Години:
16
Характер:
Характера на Мона е сложно нещо, въпреки че никой
не би го определил като интересен, просто защото много хора я смятат за
луда. Ако не и всички. Буквално.
Ако
тепърва се запознаваш с нея, бъди сигурен, че няма да чуеш особено
много от нейна милост. Не е от най-разговорливия тип, но затова пък ако
реши да си отвори устата, доста често оставя събеседника си безмълвен
поне за известно време. В такъв случай може би е казала нещо прекалено
проницателно за него, на което той или няма отговор, или не се е
надявал някой да го прозре. Бъди съвсем сигурен и, че няма да се
съгласява с всичко, което казваш и няма да прави каквото й казваш.
Хюит има малко по-различни виждания за... всичко, от тези на децата на
нейната възраст. Ако я попиташ дали е от добрите или лошите, тя
по-скоро ще се причисли към "тъмната страна". Определението "луда" или
"откачалка" идва от факта, че преди години, за кратко време е трябвало
да посещава психиатрична клиника по причини, които пази за себе си или
не може да обясни. А това, че слуша по-различна музика и се облича
малко по-нетрадиционно от съучениците си изобщо не помага. Единственото
хубаво е, че Мона харесва себе си и всичко това и няма никакъв начин да
се повлия от чуждото мнение, при положение, че лично на нея не й пука
за никого. Може би дори и за себе си.
Естествено,
ако си й близък приятел, които са рядкост при нея, тя се отнася с теб
като близко същество - винаги ще те изслуша, ще се опита да помогне, ще
е мила (нещо, което не прави с други) и ще се притеснява за теб, но не
й за себе си. Не е от най-влюбчивите, но й засега не вярва в любовта.
Мисли, че е нещо безполезно, което само и единствено ти докарва
проблеми. Това е най-вече защото досега не се е влюбвала, но ако питате
нея, най-много да ви се изсмее. Понякога доста се пали, което е опасно
за предметите наблизо (или самата нея), но бързо й минава. Настроенията
й често се менят и досега никой не се е опитвал да я разбере наистина.
В повечето случаи хората не си правят труда с таква като нея. Лошото в
случая е, че наистина не се интересува особено за живота си и има
склонност към саморазрушаване. Не трябва обаче тя да чува последното.
История:
Е, историята на Мона Хюит определено не е от
най-впечатляващите, нито и от най-идилистичните. Тя живее със семейството си в не много скъп квартал в
обикновена къща. Още от малка е различна. Много хора казват на
малката Мон, че е зряла за възрастта си и има необикновено излъчване.
Самата тя не е особено горделива, така че не обръща много внимание
на факта.
Мона има 8годишна сестра - Изабел.И по-голям брат -Мат. Той е може би единствения човек, който тя
наистина обича и се грижи за. Мат помага на Мона във всичко и никога
не я предава. Не казва на родителите си дори когато тя пуши за пръв
път. Двамата са несломимо дуо, което никой не може да раздели. За
разлика от нея, Мат е "момчето на града" - капитан на отбора по
футбол, винаги страхотен външен вид и много популярен сред момичета, от
което се и възползва. При все това той никога не се надува прекалено и
се грижи за Мон, като я защитава от всичко и всеки. За нея той е
перфектния брат, който може да направи всичко.
Не
и когато Мона става на четиринайсет. В тази година, брат й се забърква в
ужасен скандал с негов съученик. Оказва се, приятелите на въпросното
момче не са никак красива гледка. Мат успява да го изкара извън нерви,
което завършва фатално. Една вечер, на връщане от купон, бандата на
"побойника" отвлича Мат и го убива, след като не са пропуснали да се
погаврят с него. И да изпратят записа на семейството му.
Бащата им се справя с напрежението с работа и почти не се връща у дома.
Майка й започва да изпада в чести "настроения", в които сякаш не обръща
внимание на нищо, и които могат да продължат с дни, но след като се
окопити, се държи нормално.
Мона се
променя тотално. Тя се затваря в себе си и почти спира да говори.
Пропушва и дори (рядко, но се случва) взима наркотици. Почти всяка
вечер е навън, по купони, с някой различен. И това е най-малкия й
проблем. Тя е толкова стресирана от случилото се, че започва да нехае
за живота си и изпада в така наречената от лекарите "клинична
депресия". Не споделя с никого проблемите си и майка й се принуждава да я
води на посещения в псиатрична клиника. Известно време след това Мона започва да се преструва, че е преодоляла всичко, само и само да не
ходи там всеки път.
Допълнително:
- Мoна пуши..
- Никъде не ходи без плейъра и тетрадката си, в която записва и рисува всичко, което й хрумне.
- Не яде много, което според лекарите се превръща в хранителен проблем, но тя не обръща внимание.
Снимка:
Темата на обикновенните хора 2958557S

» Темата на богатите