Имение Драгомир

Заглавие: Имение Драгомир Съб Яну 15, 2011 10:59 am

First topic message reminder :

Поглед към имението отвисоко
Всекидневната
Кухнята
Спалнята
Малка част от двора
Гараж-дубликат на този във фирмата на бащата на Ейрън в Москва
(гаражът е подземен)
Колата на Ейрън подарък от баща му
Личната лимозина на Ейрън
Интериора в лимозината

- От както се помня. - отвърна, след което се засмя с горчива нотка в гласа си, който се разля мек и нежен като лунен лъч. Не, че Бруклин бе лош със всичките му убийци, престъпници, алкохолици и всичката останала пасмина, но от този град нямаше много... "розови" спомени. Докато мислеше, погледа на Ан падна върху кецовете на Адамс... и честно да си признае, бяха страхотни. Блейк не можеше да с епохвали със същото - стари гуменки с изрисувана от нея бяла гума, но все пак си ги харесваше.
Внезапно Ник стана, повикан от някаква групичка, той хвърли един поглед към момичетата, след което се изгуби в тълпата.
- Боже, имам чувството, че ги третират като домашни любимци. Дано да не е така... - каза на глас, без да се усети...

-Благодаря за кънките,но нямаше нужда не ме бива особено в ... - не успях да довърша изречението си ,понеже вече той ме бе завлякъл на леда.
Хубаво изживяване си беше,приятно..
-Хей не трябва ли да си при гостите си,ще имаш достатъчно време за мен-попитах Ей,но той сякаш не ме чу или по-точно не отговори
"Добре,няма да говоря,просто ще се надявам да не си счупя нещо" помислих си, докато пръстите ми се забиваха в раменете му...Не карах кънки,по-точно се бях оставила да ме вачат..Тъкмо се отнесох някъде във фантазията си ,когато се чу едно "Внимавай!"Беше късно .. озовах се върху Ейрън,а той следователно върху леда.
-Съжалявам!- засмях се и го прегърнах уж в опит да стана.-ама че съм сакатник... нарани ли се?

- Аз се обзалагам, че сто процента е така. Просто ги виж.. - каза тя, посочвайки богатшчетата. - Нехаят за останалите, а единственото, за което си мислят са самите себе си. Та те дори не знаят какъв е вкуса на истинския живот. Единственото нещо, за което стават, е че съществуват като някакъв предмет, на който истинските хора могат да се присмиват..
Рамона прокара няколко пъти пръстите на дясната си ръка през косата си, отмятайки небрежно бретона си назад, който постоянно обичаше да й пада пред очите. Но Адамс така или иначе никога нямаше да го отреже, така че това отмятане й се бе превърнало в навик. И то доста голям.
- Е, Ана.. - започна Адамс, сменяйки темата на разговор. - На колко си? Аз съм на 21. Явно можеш да ми разкажеш повече за Ню Йорк като цяло. Когато още живеех в Далас, всички ми казваха, че е ужасен. Е, наистина ли е така?
Мона беше като едно малко дете, което обичаше да разпитва...

-Съжалявам!Нарани ли се?
Само я погледнах и на мига прихнах от смях.Е то се очакваше да паднат...
-Добре съм нищо ми няма.Ти как си?-попитах я и й помогнах да стане.-Я по-добре да влезнем вътре.Стана ми студено.-Помогнах й да излезе от басейна-пързалка ,а после и с кънките.
Влязох ме ,а Крис и Джес все още се натискаха здраво.Минахме покрай Ана и Рамона.
-Е ,забавлявате ли се?-казах и се усмихнах.-Ако не ,ми кажеше какво искате и ще бъде сторено.Ник ,радвам се , че забавляваш дамите.Продължавай в същия дух.-Отново им се усмихнах и с Вики отидохме на любимото ни диванче ,върху което на първата ни среща се мазахме с бита сметана и ядохме ягоди.
Целунах я по вратлето.Ухаеше прелестно.Парфюмът й ми действаше като наркотик.

- Е, нали знаеш - във всяко нещо има изключения. - каза Ана, оглеждайки се. Забеляза навън как изведнъж двете фигури се бяха олюляли и с "гръм и трясък" се строполиха на гладкия лед.
- Ух. Не бих искала да съм на тяхно място. - каза, свивайки очи в болезнена гримаса, след това се замисли върху въпроса на Рамона.
- Ами... ако обичаш да слушаш полицейски сирени, престрелки и писъците на поредното изнасилено момиче... то тогава е фантастичен град. Ха-ха... Е, има си и хубавите страни... макар, че сега не се сещам за нещо конкретно... - завърши почти с шепот, след което отпи от чашата си, оставяйки течността да се стича бавно, дразнещо, но ужасно приятно по гърлото й.
Двамата пострадали, скоропостижно се завърнали. След като подхвърли няколко комплимента и отново предложи помощта си Блейк само се ухили и подхвърли
- Спокойно, добре сме. По вероятно е да умрем от алкохолно натравяне, от колкото от скука. - и пак си наля от почти празната бутилка, смеейки се...

С Крис продължихме с целувките, които става все по-готини и сладки.
Целувах го по врата като леко го засмуквах на места.По едно време се натъкнах на смучката от Мишел.Сетих се как я остави в дискотеката тази вечер и как утре можех аз да бъда на нейното място.Продължих да впивам устните си в кожата му ,омагьосана от силният му парфюм.
Опитах се да не мисля за това ,какво например ще стане утре...
Покрай нас минаха Ейрън и Виктория ,които забелязах съвсем бегло.
-Ще взема нещо за пиене.-казах и му се усмихнах.Докато вървях към кухнята видях две момичета, които си приказваха нещо.
-Здравейте!-поздравих ги и им се усмихнах мило.
На плота в кухнята намерих шише водка и уиски.Взех водката и се върнах при Крис.
Седнах в него и излях малко от съдържанието на бутилката по устните му ,а след това започнах да го целувам ,пиейки алкохола направо от устните му.

Ана Блейк написа:: - Е, нали знаеш - във всяко нещо има изключения. - каза Ана, оглеждайки се. Забеляза навън как изведнъж двете фигури се бяха олюляли и с "гръм и трясък" се строполиха на гладкия лед.
- Ух. Не бих искала да съм на тяхно място. - каза, свивайки очи в болезнена гримаса, след това се замисли върху въпроса на Рамона.
- Ами... ако обичаш да слушаш полицейски сирени, престрелки и писъците на поредното изнасилено момиче... то тогава е фантастичен град. Ха-ха... Е, има си и хубавите страни... макар, че сега не се сещам за нещо конкретно... - завърши почти с шепот, след което отпи от чашата си, оставяйки течността да се стича бавно, дразнещо, но ужасно приятно по гърлото й.
Двамата пострадали, скоропостижно се завърнали. След като подхвърли няколко комплимента и отново предложи помощта си Блейк само се ухили и подхвърли
- Спокойно, добре сме. По вероятно е да умрем от алкохолно натравяне, от колкото от скука. - и пак си наля от почти празната бутилка, смеейки се...

Рамона само кимна заедно с отговора на Ана. Русокоската също си сипа нова доза от опиата, който правеше какво ли не с хората, само ако си поискаше. На другата сутрин можеше да се събуди с един огромен махмурлук, но какво ли й пукаше. Това беше купон. Място за забавление. Това все пак правеха хората, когато се намираха на някакво парти.
Времето минаваше, а с него май утихваше и забавлението... поне за Адамс. Дам.. Тя беше много капризна и нещо бързо й омръзваше, ако нямаше какво да прави, освен да седи някъде и да гледа действията на хората около нея.
- Хей, искаш ли да отидем някъде другаде? - изведнъж попита Мона Блейк. - Ето възможност да ми покажеш „невероятния“ блясък на Ню Йорк - продължи момичето, смеейки се.

Ана се позамисли, отпускайки се назад и облягайки глава на едната облегалка, а краката на другата и като сложи пръст на устните си, се замисли.
"Къде, къде... а, да вярно!" - мислеше дълго време Блейк. Алкохола малко й пречеше за да мисли, но се бе сетила за едно място.
- Мона, по-късно ще има бал в Манхатън. Би трябвало да е едно от положителните страни на града... Даже една от прекалено бляскавите страни като се замислиш. - след което се засмя. Ник се бе върнал след поредното разкарване, с три чаши портокалов сок. Ан бе жадна и с удоволствие пое едната. След това стана и разменяйки няколко думи с момчето, то седна, я тя пак се настани така, както преди минута.
- Това е бал с маски, но сигурно вече знаеш. В манхатън има доста барове и дискотеки, буквално на няколко метра една от друга... и повечето са наистина добри... - момичето остави отговора й да виси във въздуха, гледайки с главата надолу какво се случва около нея, но сметна, че няма нищо интересно, затова се вгледа в тавана, докато чакаше някой да проговори... нещо...

Обикалях цялото имение с надеждата да намеря някой познат,но явно излиза,че тук няма познати,беше ми ужасно гадно,защото сигурно всеки момент щях да си тръгна,като няма какво да правя.
Бутнах няколко,беше момиче.Помогнах `и да се изправи.
-Извинявай за преди малко,но просто не те видях.Ужасно ми е скучно и просто се бях замислил. - усмихнах `и се. - Между другото,аз съм Джеймс! - представих се и си помислих,дали да напускам партито или не още.

.........................
След като на Вики не й беше добре на партито "Kiss On The Lips" ,я поканих у нас.Изглежда беше настинала
Влязохме.
-Албърта!-извиках аз и икономката моментално се появи.-Направи два силни чая за мен и госпожица Арчибалд ако обичаш.-Албърта в галоп се понесе към кухнята ,а аз съпроводих Вики до диванчето.
-Аз ще отида да си взема един душ.После ако искаш и ти си вземи.-казах й и я целунах.-Не се притеснявай да поискаш нещо.Албърта е на твое разположение.
Влязох в банята ,хвърлих дрехите си в панера и влезнах в душ кабината.

Настаних се на удобния диван във всекидневната и взех чашата чай от Албърта.
-Благодаря - усмихнах й се и пуснах телевизора.Честно да си кажа тази къща я посещавах по-често отколкото собствения си дом,затова се чувствах някак удобно.Поразвъртях се и като видях,че няма никой реших да се кача на втория етаж.Влязох в стаята на Ей и на очите ми се наби халата му.Дрехите ми пречеха,особено сега когато всяко мускулче от тялото ми се бе обтегнало като струна на арфа.Съблякох се и наметнах халата му,беше мек,син и удобен,така ми се приспа от аромата му,че си легнах в леглото.Може би бях нахална.....след тази мисъл заспах,чух само тропването на вратата от банята....

Излязох от банята и осъзнах ,че халата ми го няма."Ами сега..." измърморих си наум.Тръгнах по коридора чисто гол с ръце пред половия ми член.
Видях ,че вратата на стаята ми е леко отворена.Влязох и ,като видях Вики в халата ми веднага се отдръпнах и тръшнах вратата.Тъкмо се обърнах на път отново към банята ,за да прикрия с нещо "нещото" ,когато изведнъж се сблъсках с Албърта.
И двама та изкрещяхме от изненада ,а аз веднага си прикрих малкия Ейрън.
От спалнята ми излезе Виктория.Когато Албърта я видя извика ,а след това и самата Вики изкрещя от стряскащия вик на Алба-съкратено от Албърта.А аз да не остана назад извиках също и се скрих зад вратата на спалнята ми.
-Вики какво правиш с халата ми?-бях леко ядосан ,но самата ситуация ми се стори адски смешна.

Събудих се от стряскащи женски и мъжки викове.Скочих от леглото и тръгнах към коридора.Търках главата си ,която леко ме наболяваше и тъкмо тогава пред очите ми изскочиха голия Ей и прислужницата му,която изглеждаше,така сякаш е видяла мъртвец.
Изпищях ..не знам защо,но го направих,след мен Албърта ,а след нея Ейрън...общо взето "Оркестър не бой се мамо аз съм"
-Вики какво правиш с халата ми?
-А? Ами съблекох се и нямаше какво да облека,да остана гола ли?! - попитах саркъстично.Напуши ме смях и не можах да се удържа.Картинката бе само за снимка...Гол,Уплашен до смърт и Разсмят.Влязох в стаята и взех потничето си,тидох до Ей и го сложих пред "приятеля му".
-Хайде готов си! - още се смеех докато вървях зад него хваната за кръста му ,за да не гледа Албърта задните му части.

Влязохме в спалнята ми оставяйки горката Албърта закована на място като статуя.
Затворих вратата и скочих на леглото.Няколко секунди тишина ,след което започнах да се смея истерично.
-Вики защо по дяволите си облякла халата ми?-запитах през смях.-Няма значение.Ела тук...-Станах ,хванах я за ръката и двамата се метнахме на леглото.Целунах я.Тя отвърна на целувката ми.-Знаеш ли?Току-що осъзнах ,че все още съм чисто гол и се чувствам супер засрамен заради Алба.По-добре да облека поне боксерки.-така и направих.

-Съжалявам,че ти взех халата,просто дрехите така ме стягаха и не се сдържах - погледнах го мило и целунах врата му в знак на извинение.След като Ей се облече ,отново се просна на леглото до мен.Сгуших се и легнах върху гърдите му,беше още влажен и ухаеше на душ гел,точно такъв какъвто харесвах.
-Ммм , може ли да задържа халата? - попитах го и на лицето ми се появи лукава усмивка.
-Ще отида да си взема душ ,ако не възнамеряваш - влязох в банята и пуснах водата във ваната.Изкъпах се и излязох ,в коридора нямаше никого..добър знак,предвид по-ранните събития.
Когато влязох в стаята Ей спеше,промъкнах се при него в леглото и го целунах.
-Лека нощ .- прошепнах,затворих очи и опрях гръб в тялото му.

Тъкмо се унасях в дрямка ,когато чух че Вики влиза.Направих се на заспал.
-Лека нощ.-каза тя ,сгуши се до мен ,а аз само се усмихнах и после заспахме.

На сутринта се събудих много рано и с основание.Беше четиринадесети февруари.
Исках да изненадам Вики за деня на влюбените ,за това първото нещо ,което щеше да види като се събуди бяха тези червени рози пръснати из цялата стая ,а около нея само кърваво-червени венчелистчета.
Когато слезе долу ще я очакват тези три торти плюс сладки.Имаше още това и това.
Всекидневната изглеждаше така.
Бях облечен с обичайните за моя стил тъмно сини дънки ,а отгоре бях облякъл това на голо.

На сутринта не ми се искаше да ставам,бях уморена и затова само отворих очи за да проверя дали Ей е до мен.Огледах се на около и направо онемях,въпреки ,че любовта ми не бе в леглото,то бе пълно със цветчета от рози,устата ми се отвори по инерция,просто беше навк,не можех да повярвам на очите си ,стаята бе станала същинска леха с рози.
-Уау - прошепнах тихо и станах бавно като се стараех да не разбутам цветята.
Кой друг би го направил...никой! Бяха ми подарявали екскурзии,рокли и какви ли не глупости,но никога никой не бе правл нещо по-романтично.Почувствах се ужасно че не бях му взела нищо ,но в главата ми веднага се внедри мисълта,че още не е късно.Взех телефона си и написах едно съобщение...
Както си бях по халат слязох във всекидневната,но там беше още по-голямата изнената...невероятно розов декор със какви ли не вкусотии по масите и все във формата на сърчица.Ейрън седеше на пухкавия розов диван и само гледаше със самодоволство ококорените ми очи.
-Аз,какво ..какво си направил...това е невероятно - сърцето ми щеше да изскочи,до сега не бях обичала толкова силно и не само заради обстановката,розите и другите неща,а просто заради самия него.Огледах още веднъж помещението и се хвърлих върху него.
-Не мога да ти опиша колко те обичам.Нямаш си и идея просто.- разцелувах го навсякъде където сварех.-Невероятен си!.
На вратата се позвъни,знаех кой е но не исках за го пускам,бях се закачила за него като пчела за мед.
-Върви да отвориш за теб е - усмихнах му се и прехапах устна.
Не знаех каква щеше да е реякцията му но се надявах да му хареса.Бях поръчала по един приятел ,който ми дължеше услуга ,едно доста огромно мече ,диск на една от любимите му групи и бял шоколад , понеже той бе ключът към сърцето му.
Използвах момента и написах една картичка .
"От както те срещнах все си ми в ума
винаги оставяш ме без думи,
обичам те и не ще го промениш,
в сърцето ми ти винаги ще си стоиш"
Да,беше си малко тъпо,но това ми дойде на ум в последните 3 минути.Просто се надявах да го хареса.

"Кога е успяла да..." помислих си аз.Доста се изненадах.
Благодарих на човека ,който донесе подаръците и затворих вратата.
-Вики...знаеш как да спечелиш нечие сърце.Моето от както те видях ти принадлежи.Не беше необходимо ,но много ти благодаря за подаръците.
Седнах при нея.И двамата замълчахме.Гледайки се право в очите бавно приближихме главите си докато устните ни не се впиха едни в други.Докато се целувахме загребах с пръст малко от глазурата на едната торта.Внимателно се отдръпнах от Вики ,която си облиза устните и мацнах глазурата по носа й.
Засмяхме се и двамата.След това последва още една и много продължителна целувка...

Докато се връщах от поредния купон,пред алеята ни беше спряна лимозината на Ейрън,коетоо много ме ядоса,тъй като той си има гараж,а паркира пред алеята ни...
Дрехите ми бяха чисто новички,от Мола,но ако знаех,че тази среща с врага ще свърши зле,изобщо нямаше да ги обличам... Тръгнах с бързи и гневни крачки към къщата на Ей,за да му се развикам.
- БУМ,БУМ,БУМ!!!! - започнах злобно да чукам на вратата,но тъй като никой не ми отвори,а видях,че свети,влезнах вътре.
Къщата може би наистина беше празна,когато чух:
- Ма*ка му! - продръжено с със скърцане на стъкло.Шума бе дошъл от кухнята и тръгнах натам.
- Ейрън ДРАГОМИР!Тхъ ... почувствах пронизваща болка в корема и за секунди се свлечох на земята...Като погледнах надоло,видях,че Ейрън ме бе наръгал в корема...

Тъкмо си приготвях вечерята.Вики щеше да идва на романтична вечеря.
Аз готвех поради причината ,че Албърта се ожени и сега е на меден месец.
Внезапно се порязах ,дръпнах рязко ръка и съборих една кристална чаша ,която се строши в пода.
-Мамка му!-изкрещях аз и се наведох да събирам парченцата.Ножа беше още в ръката ми.Не усетих кога Кристофър е влязъл.
-Ейрън ДРАГОМИР!-чух и инстинктивно се изправих и докато разбера какво съм направил ,той се отпусна в ръцете ми и се свлече на пода.Докато бях в паника и обмислях какво да правя чух едно пронизително и много силно...
-О Господи!-този глас ми бе познат до болка.Край!Никога повече няма да зърна очите й...
Дори и в затвора няма да дойде...

Цял ден се скитах навън с кой ли не и затова реших,че една вечеря няма да ми дойде зле.Ей щеше да я приготви,че каквато си бях саката сигурно щях да се върна вкъщи без пръсти.Бях на прага на вратата ,облечена в къси панталонки и тениска
понеже времето не беше много студено пък и не си заслужаваше за 3 крачки да се обличам.Влязох направо ,без да чакам покана изтичах в кухнята и усмивката ми замръзна.
-О,Господи! - извиках моментално и сърцето ми се сви на топка.-Какво по дяволите си му направил! - изтичах при братовчед си и допрях пръсти до пулса му,усещаше се ,но беше доста слаб.
-Повикай бърза помощ! - за жалост сега бе неделя и никой не работеше ,освен в Бруклин ,но докато те дойдеха не се знаеше дали Крис ще да издържи.
Взех кърпата от плота и натиснах раната му с нея.Крис извика от болка и малко живна.
-Дръж се,моля те,дръж се - още не можех да повярвам какво беше станало...

-Аз...аз...-за миг не знаех къде съм.Изведнъж се съвзех.
Скъсах ризата си и превързах раната на Крис ,като преди това внимателно издърпах ножа.Това го научих когато с татко ходехме да лагеруваме преди да се върне в Москва.
-Няма време за бърза помощ.Бяга при колата ми знаеш къде са ключовете.Вики приготви се за най-бързото каране.-Вики се затича ,а аз внимателно вдигнах Крис и го понесох към колата.Полека го поставих на задната седалка ,а Вики седна отпред до мен.
Подкарах с мръсна газ към най-близката работеща болница.Докато карах за миг погледнах към лицето на Вики.Изглеждаше толкова безизразно.Бях намушкал най-близкия й роднина.Усещах как я губя...
-Хей Вик!-подхвърлих-Не се тревожи.Е ,изглежда така ,че вечерята се отлага.-тя се усмихна неохотно и и отново впери поглед в ранения Кристофър.

Болката беше неуписуемо силна.Мислех си,че ще бъде като по филмите...Ще те боли,но малко.Вместо това получих огромна болка,която започна бързо да парализира тялото ми...В гърлото ми нахлуваше все повече и повече кръв,а дори не можех да го кажа.Евтината риза на Ейрън,кото незнайно защо ме наръга,започна да попива,но крвта беше много и не спираше да тече.От кръста надоло не осещах нищо..Чувах само вдишванията на Ейрън и Вики,които ме водеха към болницата,въпреки че,знаех,че това е краят ми,и че той наближаваше....

Чувах как Крис издъхваше на задната седалка и със сетни сили се бореше.Корема ми беше на топка, очите ми плувнали в сълзи,а сърцето ми не биеше.Само се молех на Господ да издържи.
-Спри колата! - извиках на Ей толкова силно,че гърлото ме заболя.Станах от предната седалка и се преместих на задната.Сложих главата на Кристофър в скута си и го хванах за ръката.
-Наближаваме болницата,само стискай ръката ми и не заспивай.-най-сетне болницата се показа пред нас и стиснах очи ,при което една сълза падва върху братовчед ми.
-Извинявай- опитвах се да съм силна пред него ,но беше ужасно трудно.

..........

Поредната вечер пред телевизора.Вики трябваше да дойде за да гледаме някакъв филм по случай годишнината.Или филм, или нещо друго, знам ли.Оправда се с филм.
Отвън се чу някакъв шум.Спря кола, трясна се вратата й и някой влезе вкъщи без да почука.Сигурно Албърта се връща от пазар.Сянка се появи на отсрещната стена и не беше на кого да е, а на...
-Аааааа!!!-едва не паднах от дивана.Беше Сара.-Сара!Мили Боже!Защо не каза, че се прибираш?Изкара ми ангелите и барабар с тях и дяволите.-задишах учестено.Станах от дивана и отидох до сестричката си.Прегърнах я.
-Добре дошла!Но наистина трябваше да ми се обадиш.-скастрих я за добре дошла.